— Искат да наберат наемници от народа на съпругата ти.
— Значи ще си загубят времето — отвърна Орвен с развеселено мръщене.
— Знам, но много ми се иска да разбера защо, а се съмнявам, че ще получа прям отговор от стареца. Воинът обаче…
Орвен кимна, че разбира.
— Само че аз не говоря езика му, милорд.
— Това е хитрост. Подозирам, че той владее езика на Кралството не по-зле от стареца. Може би ще покаже колко е добър в него, след като споделите малко вино край лагерния огън.
Вейлин се обърна към посланиците, минавайки отново на чу-шин:
— Докато посланик Кон съставя писмото си до кралицата, може би генерал Джиян би искал да отиде да се срещне с еорилите. Лорд-командир Орвен ще ви запознае. Той ги познава много добре.
Генералът размени един кратък поглед с Кон, преди да се поклони и да даде дрезгаво съгласието си. Последваха още благодарствени излияния от посланик Кон, придружени от още кланяне, преди пратениците най-после да излязат и Вейлин да обяви Деня на тъжбите за завършен. Малкото останали тъжители мърмореха с тихо недоволство, докато се изнизваха навън, но имаха достатъчно ум да не протестират открито. За изненада на Вейлин, Елеса остана на мястото си, докато залата се изпразваше, сбърчила умислено чело, което бе рядкост за нея.
— Нещо не е наред ли? — попита я той.
— Мъжът със свитъка — каза тя. — Имаше белег.
— Да, видях го. Браво на теб, че го забеляза. Той е някакъв воин или по-вероятно шпионин. Търговските крале са прочути с любовта си към шпионажа. Не се тревожи, ние си имаме собствени шпиони. Лорд Орвен се погрижи да ги наблюдават зорко още от пристигането им.
— Не е само заради белега… — Тя замълча и тръсна глава, после стана от стола си. — Май не мога да се отърва от подозрителната си природа. Това е влиянието на майка ми. Ако не възразяваш, вуйчо, ще пропусна вечерята. Колкото и да ми е приятна твоята компания, наистина трябва да проверя как е Скандалджийка. Тя е още млада и се изнервя, когато остане сама прекалено дълго.
Скандалджийка бе кобилата на Елеса, което означаваше, че тя смята да посети конюшнята, където щеше да нощува бившият бандит и настоящ слуга Семон. Вейлин имаше силно желание да ѝ заповяда да се прибере в стаята си, а също и да закове вратата за следващите няколко години, но знаеше, че такива тактики и по-рано са се проваляли. „На колкото по-къса каишка я държа — пишеше Рева в писмото си, — с толкова по-голямо удоволствие тя я къса“.
Той се изкушаваше да напомни на Елеса за думите ѝ към Олна, но възпря езика си. Най-вероятно тя вече бе намерила знахарка с нужните билки. Така че вместо това каза:
— Да се върнеш преди смяната на стражата в полунощ.
— Добре. — Тя пристъпи към него и го целуна бързо по бузата, преди да се отдалечи пъргаво. — Обичам те, вуйчо. Благодаря ти, че ме взе на лов.
4.
— Този. — Пръстът на Алум почука по символа, изобразен в книгата, щит с две кръстосани саби под разпукано и кървящо сърце. — Всички кораби носеха този флаг.
— Отчаяните остриета — каза Керан, взирайки се в наскоро написания до символа текст. — Доста неприятна паплач, без съмнение. Поне доскоро. Това е първия доклад, който получаваме за тях от няколко месеца. — Тя посочи едно червено Х под символа. — Това тук означава, че Търговската гилдия смята, че тази конкретна група е била ликвидирана. Което не е необичайно в последно време. — Махна към другите записи на страницата и Вейлин преброи още десет Х под различни пиратски емблеми.
— Те пак враждуват — заключи той. — Напоследък пиратството намаля, но аз предположих, че се дължи на по-големия брой бойни кораби, ескортиращи конвоите.
— Изглежда, се разиграва някаква борба за власт — съгласи се Керан. — Постоянно чуваме слухове за нов пиратски съюз далеч на юг, на Опаловите острови. Но ни липсва сигурна информация. Пиратите винаги са били потайно племе и изненадващо лоялни.
— Опаловите острови? — попита Алум.
Керан посегна за една карта и я разви на писалището. Бе морска карта, нашарена с множество линии и бележки, които Вейлин не разбираше, но разпозна дългото криволичещо крайбрежие в южния край на континента, който хората от Кралството наричаха Далечния запад.
— Тук — каза Керан и посочи един архипелаг от множество острови, който се протягаше в долната част на Аратейския океан, простиращ се между Далечния запад и западния край на Алпиранската империя. — Това е район, в който не важат ничии закони, въпреки многократните опити на Търговските крале и алпиранските императори да го подчинят. Изобилието от протоци и заливчета го превръща в отлично скривалище. Тези острови са осеяни с пиратски селища, някои от тях доста големи и добре населени.