— Друр-тиварик! — каза местра-дирмарът и изпъшка леко от усилие, докато измъкваше ножа от тялото на Телвар, преди да го вдигне високо. Кръв потече по ръката му и обагри голите му гърди. Като жена от Божествената кръв, аз стоях в редиците на облагодетелстваните между двата гигантски камъка, образуващи източната порта. Затова бях достатъчно близо до олтара, за да видя убийството на брат си в жестоки, но завладяващи подробности. Помня как гледах кръвта да капе по увисналите мускули на гърдите на жреца и изпъкналата решетка на ребрата му. Странно бе да си мисля, че такъв могъщ воин като Телвар може да бъде убит от някой толкова стар и немощен, който никога не е виждал битка.
„Той е местра-дирмар — напомних си, докато повтарях думите и свеждах поглед заедно с хилядите други, събрали се да станат свидетели на този най-свещен от всички ритуали. — Той говори от името на Невидимите. «Дори тогава тези думи ми се струваха лишени от съдържание, покорството ми бе само механичната реакция на добре обучено куче. Една по-дребна, но по-вярна мисъл се криеше под моята почит, докато аз и събраната знат от сто скелда се отпуснахме на колене и наведохме глави към земята: «Той е само един немощен старец. Телвар беше по-добър от него.»»“
Трябва да разбереш, уважаеми читателю, че аз не обичах Телвар. Бях тринайсет години по-малка от него и почти не го познавах, освен по репутацията му — но каква репутация бе това! Казваха, че е убил над петдесет мъже в битка, преди да се издигне до скелтир. Тъкмо под неговото водачество окончателно бе утвърдено превъзходството на скелда Кова. Благодарение на неговия кураж и умения в битката при Трите реки еретиците изменници на Божествената кръв бяха избити или пленени. Макар че оставаше голямо несъгласие между скелдовете на Хаста, сега те бяха съюзници вместо вечно воюващи съперници. Но това не бе достатъчно, за да спаси Телвар от ножа на Великия жрец.
Бяха го извикали във Великата могила и бяха поискали от него да отговори на последния от Трите въпроса — отговор, след който да получи последната си благословия като местра-скелтир: велик господар на Хаста. Два пъти дотогава жреците го бяха призовавали да отговаря на някой въпрос и два пъти той бе давал приемлив отговор. Не всички скелтири се избират за тази чест — само онези, които са си спечелили най-голяма слава. Могат да минат години, без да бъде зададен въпрос, и само четирима други скелтири в цялата дълга история на Хаста са отговаряли вярно на два въпроса, но никой не е отговорил на третия. Отдавна чакахме идването на местра-скелтира, водача, който ще осигури господството ни не само над Желязната степ, но и над далеч по-богатите земи на Търговските крале на юг.
Но какъвто и да е бил отговорът на Телвар, изречен само пред събралите се жреци, далеч от ушите на тълпата, той не бе достатъчен да гарантира издигането му. Телвар беше друр-тиварик, Божествената кръв течеше във вените му, както и в моите, но се бе оказала слаба, а щом кръвта е слаба, нека се пролее.
— Келбранд Рейерик! — напя местра-дирмарът и свали ножа, за да насочи острието му към младежа, коленичил до мен. — Стани и бъди признат!
Гледах как брат ми се надига, завладяна от импулса да посегна и някак си да го спра. Макар да бях млада и просмукана с жреческите лъжи, пак знаех, че изборът му е проклятие, а не благословия. Но да го спра в този момент би означавало смърт, и то не бързия край, въздаден на Телвар. Намесата в жреческите ритуали щеше да ми донесе най-ужасни мъчения. Така че може би страхът възпря ръката ми тогава, защото никога не съм претендирала да съм най-храбра от храбрите. Но не мисля, че беше това. Мисля, че като всички други присъстващи аз исках този човек да е Келбранд. Исках да видя момента, когато истинският местра-скелтир заеме мястото му. Затова не се опитах да го спра, не и тогава. Това стана по-късно.
— По правото на кръвта сега ти си скелтир на скелда Кова — каза му жрецът. — Както гласят Вечните закони, утрешната сутрин ще е отредена за предизвикателства. Всеки воин с достатъчно висок ранг, който те победи, ще заеме мястото ти на скелтир.