Тя обаче реши да му достави удоволствие и реши, че хайверът не бе лош. Но след като се настаниха в удобните столове край ниската масичка, омарът и шампанското й се понравиха далеч повече. Тя пи съвсем малко, а и той не я насилваше. Имаше време, много време, и не искаше да я пожелае, преди да го бе пожелала тя. А той знаеше, че с времето това щеше да стане. Беше му прекалено задължена, за да не го стори.
Говориха за това къде бе живяла преди, за баща й, докато е бил жив, за всички онези неща, на които държеше. Той я слушаше така, сякаш целият свят зависеше от думите й. Половин час след вечерята, усмихнат топло, той отново й предложи да поплува.
— Навярно ще ти помогне да се отпуснеш. Тя се засмя на думите, които бе подбрал.
— Ако се поотпусна още малко, може да падна и да заспя на пода — бе имала дълъг и труден ден и той вече си казваше своето. От чистия въздух се чувстваше сънлива. — Хубаво ще е да поплувам, освен ако не се удавя с този омар в стомаха.
— Не се тревожи, ще те спася.
Тя му се усмихна благодарна, не си даваше сметка как изглеждаше, седнала тъй удобно в дънките и ботушките си, със старата си блуза и светлата си златиста коса.
— Мисля, че вече го направи.
— Надявам се да е така.
Благодетелят й се усмихна великодушно и й каза къде да се преоблече, а той отиде да запали осветлението в залата с басейна. Миг по-късно тя се появи в бял бански костюм — гледка, при която дъхът му секна. Тя си нямаше и представа колко опустошителна бе гледката, което бе и добре дошло. И това в нея му харесваше. Щеше да се хареса и на публиката. Никога не забравяше за това.
— Надявам се, че водата е достатъчно топла.
Той я погледа как се плъзна в басейна, а сетне отиде да се преоблече, докато тя пляскаше щастлива. Басейнът бе огромен и топъл, а тя си помисли, че никога досега не се бе чувствала тъй уютно. Погледна го щастлива, когато той се върна, загърнат в луксозен бял пешкир. Бе завързан здраво на кръста му, а когато го развърза, тя ахна. Бе гол. Тя дискретно се извърна, страхувайки се да не го притесни, но го чу да се смее.
— Не се безпокой, Кристъл, няма да те изнасиля. Никога не съм бил обвиняван в подобно нещо.
Бе обаче обвиняван в други работи, за които тя не знаеше нищо. Той се плъзна леко в басейна и тя заплува тихо, боейки се да не види нещо, което не биваше да вижда. Когато мина покрай нея, той й се усмихна.
— Защо и ти не свалиш костюма си? Топло е, все едно си във вана.
Изглежда той не преследваше някакви задни цели, просто си се бе отпуснал — както със себе си, така и с нея. Не направи никакъв опит да я докосне, само се опитваше да изглежда безразличен, докато й се усмихваше. Знаеше обаче, че фактът, че бе гол, я безпокоеше.
— Не, добре ми е така. Благодаря.
— Както искаш, мила моя.
Бе много спокоен, а и много умен, никога не притискаше обектите на вниманието си. Те сами падаха в ръцете му, по една или друга причина.
Миг по-късно той изскочи с лекота от басейна и се изправи небрежно до него, а тя, без да ще, забеляза, че имаше хубаво тяло. Беше висок, строен и в добра форма, плуваше всеки ден. Имаше тялото на далеч по-млад мъж. Предложи й още шампанско, но тя не смееше да погледне към него.
Той отново се запита дали не бе девствена. Щеше да му създаде неудобства, естествено, но нямаше непреодолими препятствия. Бе готов и на някои жертви за нея, но като я погледна, трябваше да се усмихне. Тя пляскаше напред-назад като рибка, опитвайки се отчаяно да не изглежда притеснена.
— Ако намаля малко осветлението, по-добре ли ще се чувстваш? Боя се, че това е една от моите ужасни странности, но мразя банските костюми. Ще трябва да ме извиниш.
— Не, няма защо.
Тя се опита да изглежда по-възрастна, да се държи така, както смяташе, че трябваше да се държи една кинозвезда, но той я притесняваше ужасно. Преди да успее да му отговори, той угаси осветлението в залата. Останаха само няколко замъглени светлини в басейна и светлините на тавана, които изглеждаха като свещи.
— По-добре ли е?
— Много по-добре — излъга тя.
Той сръбна шампанско и отново влезе в басейна. Този път заплува право към нея и я хвана здраво за кръста под водата. Тя изведнъж сякаш се смръзна, гледаше го право в очите, докато той я държеше.
— Какво ще правиш с мен? — бе ужасена.
— Кинозвезда — прошепна тихо той, ала тя изведнъж се запита какво щеше да пожелае в замяна. Може би историите за Холивуд в крайна сметка бяха верни. Тя обаче се молеше този път да не бяха верни… моля те, Боже… не и този път…
— Няма да те нараня, Кристъл. Повярвай ми.
Тя кимна, не бе в състояние да проговори. Той само я държеше, а сетне полека, полека я притегли към себе си и я целуна.