С усилие на волята, той се върна в реалността. Азман задаваше командите за връщане, а Кокорл, проточил шия над рамото му, надзираваше с вълнение процедурата. Светлините на пулта ускориха ритъма си и селекторът тихо забръмча.
— Успяхме! — извика джорхът, дръпна Тарасу и я завъртя около себе си в средата на залата. — Отиваме си! Така си и знаех аз, всичко ще се нареди!
— Аз пък си спомням как някой се беше предал и смяташе да живее тук векове в очакване на случайна помощ — засмя се тя.
— Имал съм просто моментни колебания. Освен това екскурзията ни до пещерата изобщо не помогна в случая, така че спокойно може да не го разискваме.
— Грешиш — обади се Синд. — Ако не бяхме решили да ходим там, нямаше да говорим с Азман, а ако не бяхме говорили с него, нямаше да бъдем на тържеството в Лагахранг, където ви превърнаха в сомнамбули. Аз нямаше да извадя хорая от стационара и той нямаше да ми каже за подмяната на чипа.
— Рано или късно щеше да го направи, нямаше да го държим приспан години наред. Все някога щяхме да го пуснем и да научим истината.
— По-късно едва ли щеше да има на кого да го разкаже — намеси се ведът. — Зли духове или не, силите, които се крият в планината, не биха ни оставили да си живеем необезпокоявани. Мисля си даже… както и да е.
— Всичко е било нагласено, за да дойдем тук — каза Синд, когато се убеди, че той няма да продължи да говори. — Още не мога да повярвам, че след усилията да ни докарат на тази планета, ще ни оставят да си отидем безпрепятствено.
— Тези, на които помагах да ви съберат заедно и доведат тук, надхвърлят представата за зло — обади се Ишанг. — За тях сме като буболечки, сигурно се забавляват да наблюдават напразните ни надежди и възторг. Може би не са предвидили, че аз ще се присъединя към вас, и това е шансът ни за спасение. Освен това на мен не успяха да въздействат пред пещерата.
Като се въздържа от излишни обяснения, той им разказа накратко за смъртта на Кимори.
— Ако смятаха, че си в състояние да им попречиш, едва ли е било трудно да те отстранят — замислен каза Азман. — Вероятно ти също е трябвало да бъдеш тук. Каза, че си се качил на „Хаврия“ по собствена воля. Защо?
— Причините са няколко — уклончиво отговори Ишанг. — Изпълних дълга си към Молителя, но после се усъмних, че по този начин съм застрашил Братството, а и не само него. Нямаше с кого да се посъветвам и реших, че трябва да се срещна с един човек от вас.
— Заради приликата ли? — Синд продължаваше да го разглежда.
— Нямам представа за какво става дума — учтиво каза хораят и повдигна вежди.
— И аз не разбирам нищо — заяви Кокорл. — Приликата между човешките същества, както споменах, все още ме притеснява, но вас просто ви различавам чудесно, най-малкото защото Ишанг има доста рани по лицето.
Синд се изправи и започна да се трансформира.
— Поразително! — възкликна Азман. — Синд, сигурен ли си, че не си се постарал несъзнателно да наподобиш хорая?
— Нямаше да се учудвам и чувствам притеснен, ако беше така.
Ишанг се вгледа внимателно в човека пред себе си.
— Това съвпада с останалото, което ме накара да те потърся — каза той.
— И как никой не е забелязал това досега? — промърмори Азман. — Вярно, че косата му е дълга и сресана по друг начин, а походката, маниерите и гласа му се различават от твоите. Въпреки това, приликата ви е явна. Аз не съм гледал холовизия последните години, Тарасу никога не го е правила, но останалите хора в Империята?
— Физиономията ми не е особено позната извън Франар — възрази Синд. — По принцип кенселите рядко се показват по холовизията, а аз съм го правил само два-три пъти. Решенията на Имперския съвет не се обсъждат и се провъзгласяват само със специално разрешение. Дори Кантайрофексът се появява единствено по случай извънредно важни събития. Още при предшествениците му намесата на холовизионните журналисти в частния живот на имперските служители е била немислима. Харамон разпростря ограниченията и върху обществените появи, всички кадри трябва да са в общ план и от доста голямо разстояние. Евтината популярност не е по вкуса му.