— Трябва да се върна незабавно на Франар и да представя доклада си за събитията от пристигането ми на Ромиа досега, също така да заведа там Ишанг — отчетливо произнесе Синд и погледна Ишанг, който съзерцаваше върховете на пръстите си. — Макар че след последните му действия, се затруднявам да определя отношението си към него. Статутът му на пленник се промени донякъде.
— Ако така нареченият „пленник“ не се беше намесил толкова решително пред пещерата, сега нямаше да става дума кой кого ще води пред Императора — тихо каза Тарасу.
— Ще се наложи коренно да промениш възгледите си по въпроса — подкрепи я Кокорл. — На твое място аз бих се притеснявал много от внезапното изникване на мой двойник-джорх и първо бих проверил нещата до основи. Освен това Ишанг не ти е казал всичко, което знае. Винаги може да го закараш в двореца и нищо не пречи да говориш с него преди това.
— Това ще направя, когато потеглим оттук — решително произнесе Синд. — Какво мислиш, Ишанг?
— Съгласен съм — хораят вдигна глава и закова твърдия си поглед върху него.
— Остава ни само да изчакаме появата на Кхаримату, тръгваме след пет денонощия — каза Синд.
— И какво ще правим през това време?
— Аз ще проведа изпитателни тестове на всички корабни системи — предложи ведът. — С помощта на някой от вас, който има желание да свършим тази скучна и продължителна работа. След като основният проблем — хиперпространственият програматор — е ликвидиран, ще бъде нелепо да получим повреда на друго място, докато сме в открития космос.
— Ще ти помогна с радост — заяви Кокорл. — Оказа се, че да се ровя в машинариите ми допада, макар това да е неприсъщо за джорх. Имам предложение с какво да запълнят времето си останалите, освен да изучават племето. Предложението ми се отнася до нещо от огромна важност…
— Храната! — извикаха в един глас Синд и Тарасу, като се спогледаха.
— Разбира се! Трябва да попълним запасите си с храна и вода за всеки случай, не виждам нищо смешно в това — джорхът погледна с недоумение ухилените физиономии на спътниците си.
— Приема се единодушно — Синд стана сериозен. — Не сме разрешили само един проблем, отбягваме го упорито, но той е в основата на всичко. Ще се занимаваме ли с пещерата?
— Дали те ще се занимават с нас не знам, но се надявам да ни оставят на спокойствие. Струва ми се, че не трябва да стъпваме повече там — каза Азман. — Нямаме нужната сила да го направим, не още. Бих се върнал тук, когато усетя, че съм готов за това.
— Ще се опитаме да извадим от паметта на селектора координатите на тази планета — обади се Кокорл. — Абсолютно съм съгласен да не закачаме духовете и да си гледаме другата работа. Може да се заловим с тестовете веднага, а вие вземете оръжията и отивайте на лов.
— По-спокойно, няма да останеш гладен — засмя се Синд. — Значи никакви духове? Имате и моя глас.
— Това е безсмислен риск — присъедини се към тях Ишанг, а Тарасу кимна.
— Тогава приключваме разискванията — обяви Синд. — Всеки си знае задълженията.
41
Петото денонощие беше към края си, а от Кхаримату нямаше и следа. Горкият Дарайн! След аварията беше прекарал живота си на тази планета и навярно бе намерил тук последния си пристан — лежащ с изпочупени кости някъде из подземните тунели и кладенци, или срещнал друга смърт, свързана с обитателите им, за които избягваха да мислят. Синд изпълни простичката и кратка церемония по официалното му обявяване в архивите на космическите служби за загинал при изпълнение на дълга си. После пусна запис на Галактическия химн, който изслушаха мълчаливо, свели глави.
— Дори и да излезе от пещерата, след като заминем, до следващото посещение на тази планета, ако изобщо има такова, смъртта му ще е факт. Това е достатъчно да задоволи властите в Империята — каза той. — В крайна сметка, това е първият от стотици безследно изчезнали изследователи, за когото получават информация. Ние пък ще сме първите, завърнали се живи в случай, че успеем.
— Ти ще бъдеш завърнал се и приет с почести — отсече Азман. — Не възнамерявам да се появявам в двореца, за да ме посрещат като герой или каквото и да било друго. Ще се прибера в къщи, щом се доберем до що-годе познато място и уредим вашия транспорт.
— Аз също нямам желание да влизам в историята — обади се Тарасу. — Отивам си на Хонстел и Кокорл ще дойде с мен, ако не е променил намеренията си.
— Идвам, естествено — заяви Кокорл. — Човешките почести и слава не представляват важно нещо за мен като джорх.
— Ще обереш лаврите сам — Ишанг се усмихна мрачно. — Аз съм човек на сенките и мрака. Ако съм с теб, което ще обсъдим допълнително, в ролята на герой няма да съм убедителен. Ще ми отредят по-скромно място в общата картина — може би в някоя свободна килия.