Прокара нокът по вдлъбнатите и изпъкнали места на подложката и я приближи до очите си.
— На този кораб родствениците се увеличават неудържимо — той върна обръча на веда. — Както е тръгнало, започвам да се чувствам самотен и изоставен джорх.
Азман се усмихна.
— Поне за себе си съм сигурен, че не съм никакъв родственик с тях, но някаква връзка между нас съществува и трябва да я открием. Затова ще се срещнем пак.
— Не отговори на въпроса ми, къде? — попита Кокорл.
— Във всеки случай няма да бъде на Франар. Хонстел, където отивате ти и Тарасу, също отпада и се досещам само за едно подходящо място — моята планета Каскот. Ще ви дам координатите и ви очаквам там, когато усетите, че е настъпил моментът да ме посетите.
— Дали ще го усетим?
— Не се съмнявам, толкова съвпадения не могат да бъдат дело на случайността.
— Не е необходимо да съм Нарийто на Седемте вихъра, за да го разбера — съгласи се джорхът. — Значи ще се срещнем на Каскот, когато му дойде времето. А сега мисля да отскоча до трапезарията, ще приготвя нещо и за теб.
— А не, благодаря! Донеси ми, ако обичаш, някакъв стандартен набор от синтезатора.
— Синтетика, пфу! — изпръхтя Кокорл с отвращение. — Изглеждаш ми, като че ли си намалил нормалното си тегло, скелетната ти конструкция се очертава вече под кожата.
Той посочи изпъкналите скули на лицето му и изпръхтя неодобрително.
— Нуждаеш от нещо питателно. Какво ще кажеш, да направя ли специално за теб няколко добре опечени пържоли с гъст лютив сос?
— Задължен съм ти за грижите, но по-добре ми донеси нещо синтетично. — споменът за готварските способности на Кокорл беше прекалено пресен.
— Сигурен ли си, че не искаш една сочна, препечена пър…
— Абсолютно — прекъсна го Азман. — Избери от менюто каквото ти хареса.
— Както искаш, човешките същества са учудващо неразумни понякога — отбеляза Кокорл и отиде да вечеря.
Ведът продължи да съзерцава екрана, докато острата миризма на изгоряло от кухненския блок достигна до командния отсек през люка, който Кокорл беше оставил незатворен, а придружаващият я дим нахлу на плътни кълба и го накара да се просълзи. Джорхът влезе, размахвайки лапа пред себе си, а в другата носеше поръчаните ястия във вид на желирани разноцветни купчинки.
— Включих абсорбаторите, но ще им трябва малко време, за да освежат въздуха — извинително каза той.
— Няма нужда да ми съобщаваш, че пак си повредил фурната — обади се Синд зад него.
— Така е, уредите ви за готвене са изключително чувствителни и неиздръжливи. Недоумявам как с несъвършената си техника летите в космоса и по какво чудо този кораб, на чийто борд се намираме, още не се е разпаднал на части.
— Какво се е разпаднало, горим ли? — извика Тарасу от коридора и се закашля от лютивия пушек — Авария ли има?
— Кокорл е готвил. — обясни Синд.
— Мога да си го представя, значи вече нямаме фурна.
— Затова пък имаме вечеря! — бодро каза джорхът.
— И кога ще може да се диша пак? — Тарасу сякаш не оцени по достойнство заслугите му.
— Няма да е много скоро — Ишанг се бе появил тихо като призрак от димната завеса. — Едва ли всичко това е само от някакъв си изгорял уред.
— Хубаво е, че сте тук всички, исках да ви съобщя нещо — каза Синд. — Кокорл, затвори да не влиза повече дим, този ни е достатъчен!
Джорхът натисна бутона и всички насядаха по местата си, докато вентилационната система изчисти помещението.
— Взех решение да не се връщам веднага на Франар. Това създава редица проблеми — никой не трябва да разбере, че съм близо до столицата. Имам малко работа с Ишанг на една друга планета и след като я свърша, двамата ще отидем в двореца на Харамон.
— Доколкото разбирам, ще пътуваме в три различни посоки, а корабът е само един — отбеляза Азман. — Освен това Синд ще се крие и няма възможност да използва служебното си положение.
— В никакъв случай — потвърди Синд. — Трябва да се справя като обикновен гражданин на Империята.
— Като беден гражданин — допълни ведът. — Скъпоценностите и фалшивите документи на Фил Канти, търговеца, са останали в Ромийската полиция, предполагам.
— Прав си. Трябва да се снабдя с нова самоличност, това струва пари, а в момента те са ми в крещяща липса.
— Горивото ще бъде почти на свършване след разходката ни из тези области. Беше предвидено да стигне до Каскот и се опасявам, че наличните ми 100 рагда няма да са достатъчни дори да заредим кораба — замислен каза Азман. — Мога да закарам Тарасу и Кокорл на Хонстел, Франар ми е почти на пътя, но за извънредното ви пътуване ще се наложи да наемете там друг кораб, за което също трябват средства. Освен това твърде вероятно е да почакаме на станцията. Ще има разходи за хотел, положително ще е необходим ремонт след задължителния технически преглед при зареждането, както и куп други неща. Какво ли може да се продаде оттук? — той се огледа.