Ишанг изпълни обичайните церемонии в Храма толкова бавно и мудно, като че ли имаше цяла вечност на разположение. Когато най-накрая влязоха при Старейшината, той огледа Синд над ръба на чашата си с чай и ги покани да седнат срещу него до масичката. Хилавото му, прегърбено тяло беше се смалило наполовина от последния път, когато Ишанг го беше видял. Мрежа от синкави вени изпъкваше през изтънялата прозрачна кожа, а костеливите ръце стърчаха като клечки от широките ръкави на дрехата. Впечатлението на Синд в първия момент беше, че вижда преждевременно сбръчкано дете, но то се разсея бързо, когато срещна очите му. Въпреки крехкостта на обвивката, духът в нея беше стоманен и топящата се плът не влияеше ни най-малко на бликащата вътрешна сила и енергия.
„Този старец е костелив орех — помисли си той с уважение. — Умира и го знае, наясно е, че другите също го знаят, но като че ли всичко това не го интересува. Разбирам преклонението, с което говореше за него Ишанг, напълно го заслужава.“
Водачът на Братството на легендарните хораи по същество беше враг — на реда и законността в Империята, поддържани с много усилия от централната власт. Враг на Императора и на самия него като представител и доверен съветник на Харамон, но Синд не изпитваше омраза към стареца и си призна, че има пред себе си достоен противник.
Преди векове предшествениците на Ли са били некороновани господари на Империята, докато законният владетел, Император Кроон, след като поел скиптъра и сферата — символи на властта му — повел унищожителна война, за да остане единствен господар на световете.
— Добре дошъл — проговори Ли и погледът му се смекчи. — Очаквах това посещение отдавна.
— Идвам за нещо, което мога да науча само тук… учителю — произнесе Синд и установи, че необичайното за него обръщение не го подразни.
— Известно ми е защо идваш — тихо каза старецът. — Кори, можеш да ми дадеш книгата, която си донесъл.
От полумрака между колоните излезе човек, когото Синд не беше забелязал досега с непривикналите си очи. Беше млад и жизнен, с правилни черти на лицето. Ишанг трепна при неговата поява, осъзнал промените по време на отсъствието му. Беше забелязал следите на приближаващата смърт по безплътното лице на Старейшината, но това че брат Фу беше вече Кори, го накара да проумее изведнъж безвъзвратността на събитията. Фу постави пред стареца обемист том с пожълтели от времето страници, подвързан с протрита животинска кожа.
— Воините-хораи нямат минало, за да могат да получат бъдеще, изцяло свързано с дълга им — каза Ли.
Обяснението очевидно се отнасяше за Синд. Старецът разтвори излъсканата от допира на безброй пръсти корица и отвътре изскочи облаче прах.
— Тук — той почука със сгънатия си показалец по страницата — са скрити знаците, бележещи изминалото време. В тези редове е миналото на воините, дошли в Дома на общността Наар през сезона зирен, в периода на Големите дъждове.
Ишанг знаеше от първия си наставник, че е започнал обучението си, точно когато водите са се изливали от Небесните езера дни и нощи безспир, и по гърба му пропълзяха студени тръпки. Чувал беше за Хранилището на паметта, но не смееше да предположи, че ще види с очите си една от скъпоценните книги, до които се докосваха само Старейшините и редки избраници. А това беше книгата на неговото минало, от която щяха да излязат отдавна погребани неща! Старецът придърпа светилника към себе си и запрелиства страниците, докато намери това, което търсеше.
— Нека оставим да говори Истината, така както е била съхранена някога — той ги погледна и започна да чете.
В тишината на стаята се носеше само хрипкавият му глас, звук извън времето и пространството като шумолящи на вятъра сухи листа.
— Записах това в слънчев цикъл 892-и на планетата Кин, аз — Ли Хао, Старейшина на общността Наар и Водач на Невидимото братство по волята на Съвета и Нейната безкрайна милост. В третия ден на месец айсан, в разгара на сезона зирен изпрати Великата големи бури и дъждове в цялата наша област. И излезе река Ханапи от бреговете си, и заля долините чак до морето. На шестия ден от Небесния потоп приземи се звезден кораб с жена чуждоземка и невръстно дете — момче в него, край селището Унду. Намери ги рибарят Латар от рода на Плосконосите Унду и докарани бяха в Храма от него. Жената ранена беше, с помътен разум и каза, че от планетата Сизаор идва, Адит я наричат и на народа ни далечна издънка е.