— Накъде тръгваме сега? — невъзмутимо попита Азман от мястото си до централния пулт, сякаш те идваха направо от каютите си.
— Отиваме на станцията до планетата Ракс, където ще наемем кораб за нас със Синд и ще ви възстановим разходите — Ишанг извади снопче банкноти, всяка от по хиляда рагда.
— Ами че това е страшно голяма сума! — възкликна момичето, след като ги преброи.
— Не са мои — сви рамене хораят. — Даде ми ги Кори по нареждане на Старейшината Ли.
— Аз ще ти ги върна скоро, надявам се — каза Синд. — Налага се да продължа да се движа инкогнито и след като се върна на Франар. Ишанг ще се представя за Синд Кар Натх, а аз — за негов спътник, така ще имам известна свобода на действие.
— Няма да се справя за толкова кратко време — каза Ишанг.
— Ще те подготвя, докато пристигнем, в края на крайщата като близнаци трябва да имаме и други общи качества освен външността.
— Така ли! — подскочи Кокорл. — Значи наистина сте братя?
— Още не съм съвсем убеден — Синд разказа накратко събитията на Кин.
— Може ли да видя камъните? — Азман протегна ръка. — Когато ги съединявахме тук, не изпитахте нищо подобно, струва ми се.
— Определено не, може би причината е в това, което говореше Старейшината и отначало не разбирах. Ишанг, на какъв език бяха последните му думи?
— Не знам, никога не съм го чувал, но значението изскачаше направо в главата ми — хораят се намръщи. — Струва ми се, че това стана след като се появи призракът зад него.
— Какъв е този призрак? — попита Азман.
— Тъмна и безформена сянка — обясни Синд. — Аз го зърнах на Ромиа, но при онези обстоятелствата не го приех за нещо реално и заслужаващо внимание. Доколкото разбирам, Ишанг също го е видял тогава, а сега се появи за втори път. Стои и сякаш наблюдава, без да прави нищо, после изчезва. Ти знаеш ли какво представлява?
— Hямам представа. — Азман го погледна замислено. — И какво каза Старейшината?
— Говореше ту на един от нас, ту на двамата едновременно, или така ми се е сторило, и каза нещо подобно на „Ахматаип“. Звучеше като име, май нарече някого от нас така. — Синд се протегна. — А сега най-голямото ми желание е да си легна. Тази нощ спах малко и историята в Храма ме довърши.
— Преди това ще съединя парчетата, ако нямате нищо против — въпросително ги погледна ведът.
— Давай — каза Ишанг, а Синд стисна зъби, за да посрещне пристъпа, който за негово учудване не последва.
— Абсолютно нищо не става, както виждам — Азман ги събра и раздели няколко пъти със същия ефект. — Макар че, сякаш самите части се стремят една към друга.
— Ще разберем все някога, може би думите са задействали нещо, свързано с тях.
— Вече обсъдих предложението си с Кокорл и настоявам, когато свършите всичко, което смятате за належащо, да дойдете при мен на Каскот — ведът им върна знаците. — Джорхът ще доведе Тарасу.
— Ахматаип! — повтори той и поклати глава.
45
— Нека повторим пак — каза Синд може би за стотен път. — За Ромиа ще кажем това, което се разбрахме, защото иначе ще последва проверка. Аргам ще не ще трябва да спомене за Братството, аз съм длъжен да го потвърдя и да разкажа за Кин, тогава Имперският флот веднага ще замине натам. Ако ние мълчим и Аргам ще си мълчи, тъй като се опита да ме убие. Поне това мога да направя за планетата ви на първо време.
— Достатъчно е — кимна Ишанг — Значи сигналът е бил фалшив, всичко е наред, агентът Зарал Вар е полудял и се е самоубил. Тръгнал съм обратно и поради повреда на кораба съм се озовал на неизвестна планета извън пределите на Империята. Там се е наложило да се отбранявам срещу враждебно настроени туземци и съм срещнал теб — отдавна катастрофирал по подобен начин. Успели сме да закърпим моя кораб достатъчно, за да ни докара в околностите на Ракс, преди да се разпадне. Там аварийната ни капсула е прибрана от „Хаврия“, а после съм наел нов кораб.
— От тези премеждия аз или по-точно ти, си се отървал с тежка физическа и психическа травма, от която още не си се възстановил. Това ще обясни несъответствията и странностите в държанието ти, продължителните престои в къщи, както и загубата на способността да се трансформираш.
— А всички тези хора, които си познавал и си имал с тях определени взаимотношения? — скептично попита Ишанг.
— Близките ми познати не са чак толкова много, приятели нямам и никой не може да иска от теб в това състояние да се държиш адекватно. Ако усетиш че затъваш, просто прекрати разговора, извини се и се престори, че получаваш пристъп.
— Какво ще правиш ти, докато аз водя светски живот вместо теб?