Интилада беше на седмото небе от радост след раждането на дългоочаквания си син, а той я свързваше още по-плътно със Сизал. Всичките нейни мисли бяха съсредоточени в дебелото розово бебе, което й показа с нескрита гордост. И най-незначителните му действия наблюдаваше с умиление и прехлас, така че дори тъгата й, когато Тарасу каза, че не е намерила Сарави, не трая дълго. Тарасу използва случая и натъпка в джобовете си, каквото можа от масата, докато Интилада беше с гръб към нея, погълната от майчинските си грижи.
Кокорл посрещна допълнителната дажба с възторг и си разделиха общата плячка. Той беше направил още една екскурзия до кухнята с двоен резултат — пълна купа с месо и няколко удара по гърба с ръжен, когато един от помощниците на готвача го забеляза и се опита да спаси продуктите. Боят не му причини никаква болка, но гордостта му беше наранена. С общи усилия си бяха осигурили прилична закуска, затова на другата сутрин Тарасу се появи в трапезарията сита и готова за стълкновения. Сизал не очакваше да я види в толкова цветущо здраве и при други обстоятелства тя би се насладила на смаяния му израз, но сега изпита само отвращение. Седна срещу него изпъната като струна и извън задължителните приветствия, от които лъхаше полярен студ, не размениха нито дума.
На масата присъстваха и двама благородници от свитата му, които беше удостоил с постове и привилегии за заслугите им, най-забележителната от които беше липсата на елементарна почтеност. Младият и безскрупулен Браксил ад Роник сигурно изпълняваше съществена роля като оръдие за мръсната работа, защото личеше, че се чувства лично засегнат от неуспешния опит да я отровят. Грубите черти на лицето му изразяваха зверска жестокост, особено когато спреше очи на нея. Благодетелят му Сизал имаше защо да е недоволен от него и той се изпълваше с омраза към обекта, осмелил се да му създава проблеми. Недодялаността на Браксил се компенсираше от змийската любезност на седящия до него Токсан ол Шахси Д’Арг, който освен че притежаваше хладен и пресметлив ум, имаше родствени връзки със Сизал и самата Тарасу.
За да разсее впечатлението на неприятна изненада, Токсан се опита да поведе разговор с нея. Пренебрегна мълчанието и нежеланието й да отговаря и бъбреше невъзмутимо, сякаш нищо не се бе случило. Тарасу обяви, че е решила след тежкото пътуване и смъртта на баща си да изпълни Обреда на Вглъбяването със стриктно спазване на забраните, без да приема каквато и да е храна, докато получи спокойствие и просветление. Това изявление разкриви усмивката на Сизал, а невъздържаният Браксил изскърца със зъби от ярост. Токсан не беше учуден и изглежда се забавляваше от предизвикателството. Вниманието му се насочи към Кокорл, който ръфаше кокали до стола й и тя започна да се притеснява дали не е прозрял зад измамната външност на джорха.
Интилада се появи за малко с детето, носено зад нея от една прислужница, колкото да се наслади на възхищението на присъстващите. Дори да беше забелязала напрежението и сковаността им, не го показа. Сизал пое в ръце сина си и се опита да си поиграе с него, като го гъделичкаше с брадата си, но успя само да го разплаче и с досада направи знак на бавачката да го вземе. Интилада, слугинята и успокоеното момченце си тръгнаха, а Тарасу се възползва от излизането им, за да напусне масата.
Токсан изрази надежда, че въпреки обряда, тя няма да пренебрегне трапезата и да обиди любящия си чичо, регент на кралството, и свитата му, в негово и на Браксил лице, като ги лиши от приятната си компания в бъдеще. Тарасу се замисли за миг дали да не използва повода и да се откаже от по-нататъшните тягостни събирания, но така щеше да ги вижда от време на време и да отгатва донякъде намеренията им.
— Мислиш ли, че Токсан може да те е видял наистина? — обърна се тя към Кокорл на път към стаята й.
— Едва ли, не се издаде, че не ме възприема като хиртел.
— Наблюдаваше те много задълбочено и май подозира нещо.
— Смятам да намина към готварските помещения за провизии и ще надам ухо на разговорите в трапезарията — каза джорхът.
— Бъди внимателен! — загрижено се съгласи Тарасу. — Вземи повече храна, сигурно вече са се усетили и ще пазят кухнята. Аз ще навестя пак Интилада, защото предчувствам, че ще ми забранят да ходя там.
— Как може Сизал да забрани дъщерята на брат му, починалия крал, да посещава леля си, която я е отгледала?
— Токсан и чичо ще измислят някакъв благовиден предлог, не се съмнявам в това.
— Засега още не са измислили, затова облечи нещо с по-дълбоки джобове, ще се запасим, колкото можем. Аз тръгвам.