Тя прескочи разпилените в краката й отломки и погледна свития джорх. Опасяваше се да не го събуди и накара пак да се развилнее наоколо. Клепачите му трепнаха и Тарасу замръзна на място, но равномерното дишане я успокои. Чувстваше се зашеметена и усещаше във върховете на пръстите си странни бодежи, които постепенно се усилваха. Погледна лицето си в оцелялото по чудо огледало на стената срещу нея, по него нямаше рани, само бузата й беше изцапана с прах. Тя потърка петното с края на ръкава си, но то не изчезна. Когато се приближи и се взря внимателно, разбра, че тъмното нещо не беше мърсотия, както й се стори отначало, а участък от кожата с различен цвят и сравнително ясни очертания. Второ, засега по-малко петно, се оформяше на челото, точно над дясното й око.
— Прилича на началния стадий на Даа — тя си припомни симптомите.
Беше чела описанията, но малцина възрастни хора бяха ги виждали отблизо и оцелели, за да си ги спомнят. Последната опустошителна вълна на ужасната болест беше преминала през Хонстел, много преди тя да се роди.
Тръпките по тялото й зачестиха и стените заплуваха около нея. Като преодоля световъртежа и треперенето на крайниците си, Тарасу запази присъствие на духа, за да анализира усещанията си. Немислимо беше такова съвпадение на появата на болестта с плановете на чичо й, значи всичко това бе заблуда и фалшификация. Наистина имаше нещо особено, несъвпадащо, което й убягваше.
— Температурата! — досети се тя изведнъж.
Телата на болните изгаряли от треска и толкова висока температура, че предизвиквала гърчове. Много от засегнатите умирали от тях, още преди Даа да се е разгърнала с пълната си сила. Погледна петното на челото си и установи, че то се е уголемило и потъмняло, а друго такова започваше да расте до него. Повърхността им изглеждаше издигната над околната кожа и грапава, но не чак толкова, колкото би трябвало да бъде. Също така липсваха характерните белези за наченки на гнойници, а нямаше и висока температура. Петната по лицето й, макар сходни с тези от Даа, бяха причинени от нещо друго, но имаха съвсем правдоподобен ефект. Който я видеше, щеше да избяга веднага от нея. Сизал беше спечелил, оставаше й да се уповава само на подкрепата на Урс.
Тя застави непослушните си крака да пристъпят към счупената маса, с която възнамеряваше да залости вратата. Равномерният шум откъм Кокорл заглъхна или по-скоро бученето в ушите й се беше засилило. Изведнъж установи, че вместо да гледа спящия джорх отгоре, очите й са почти на равнището на пода, до проснатите му безжизнено предни лапи. Разбра, че е паднала до него, после въздъхна и кротко се потопи в мрак, лишен от възприятия. Изобщо не забеляза Браксил ад Роник, който открехна вратата и огледа стаята с присвити очи. Видяното вътре сигурно му хареса, защото влезе, а зад него надникна тясното лице на Токсан. Той носеше куп странни предмети, за да може вървящият отпред Браксил да остави ръцете си свободни за това, което му се удаваше добре — да носи оръжие в тях. Тарасу и Кокорл не помръдваха, но Токсан се приближи предпазливо до джорха, като внимателно и безшумно остави товара си до него.
Наред с оковите, предназначени за ръцете и краката на момичето, се виждаха подобни на тях, но с огромни размери и няколко яки вериги. Сутринта бяха направили специални отвори в тавана и Токсан беше наблюдавал от стаята над тази на Тарасу последвалите сцени с интерес и изумление. Говорещият хиртел го накара да се ущипе, за да се убеди, че не сънува, а когато се превърна в непознато кошмарно чудовище и се разбесня, той изпрати един от слугите до Кралската менажерия. Нареди му да вземе от гледачите най-големите и здрави приспособления, използвани за обездвижване и укротяване на зверовете. Сега разгледа спящата твар с боязън и се обърна към спътника си, на когото отпърво увисна челюстта при вида на джорха, но се овладя сравнително бързо.
— Какво е това нещо? — попита Браксил полугласно и доста спокойно. — Не съм виждал такова досега.
— Не те ли е страх от него? — учуди се Токсан.
— Донякъде, но нищо няма да ми попречи да му резна главата, ако се размърда — тежкият му остър меч проблясна.