— Това е един от редките моменти, когато ти завиждам за липсата на фантазия и чувствителност.
— Притрябвали са ми! Още ли ще се туткаш, или ще започнеш да го връзваш?
— Защо не опиташ ти? — озъби се Токсан.
— И двете ръце няма да ти стигнат само да държиш меча — ухили се Браксил. — Сигурен ли си, че това същество е заспало?
— Де да бях!
Токсан нахлузи оковите върху задните лапи на джорха и ги затвори, после скочи, готов да хукне към изхода, но Кокорл продължаваше да лежи. Това му придаде смелост да повтори операцията с предните лапи, след което изтри потта по челото си и въздъхна с облекчение. Приближи се до джорха и го огледа обстойно, а накрая докосна ноздрите му с пръст.
— Имам неприятното чувство, че оттук в недалечно минало е излизал огън — каза той и добави. — А не виждам причина да не излезе и в бъдеще.
— Глупости! Това е уродлив, отвратителен звяр и не мога да разбера откъде се е взел, без да го види никой досега, но не ми разправяй все пак разни измишльотини. Огън, ха!
— Ще го омотаем с веригите и войниците ще го завлекат до Кулата на Зиндар. Тя като че ли е построена точно за него, но бих се почувствал наистина спокоен само ако му сложим нещо огнеупорно върху муцуната, в случай че междувременно се събуди. Ще разпоредя да намерят голям казан, а ти не мърдай оттук.
49
Кенархът се запъти към гаража за роптери, но Синд го спря.
— Изобщо не си мисли да бягаш или да се разправиш с мен. Дори брат ми не знае подробностите и не може да бъде принуден да каже нещо, което не му е известно.
— И през ум не ми минава да постъпя толкова лекомислено.
— Преди да дойда при теб, се свързах със заместника ми по връзките на Сигурността с военните части и го уведомих, че предприемам акция за проверка на висшите сановници по заповед на Кантайрофекса. Наредил съм му при възможен инцидент да арестува участващите в него, включително и мен, което е напълно убедително, за да го накара да действа. Останалите съветници ще бъдат под домашен арест, докато се върне Императорът, когото ще известят незабавно. Съучастниците ти също ще бъдат изолирани, но разликата е, че те ще останат живи.
— Нямам никакви съучастници, нещастнико, можеш да бъдеш сигурен в това!
— При всяко отклонение от споразумението ни ще си понесеш последствията. Освен това си подбирай изразите, когато говориш с мен!
Устните на Лайал бяха изопнати в права черта, но мълчеше, докато се качваха в един от десетината луксозни роптера, паркирани в хангара. Малката яйцевидна кабинка увисна на невидимите си антигравитационни възглавници, придвижи се плавно до изхода и застана на необходимата височина, за да се включи в сложното градско движение, с автоматично регулиране. Движеха се с максималната от трите скорости, разрешени за обикновените жители на града. За да карат по-бързо, кенархът трябваше да даде кода си на висш имперски служител и да се прехвърлят в скоростните платна. Ако използваше личния си код на кенсел, можеше да съобщи на диспечерския електронен център желаната скорост и да премине в специален коридор извън редовния трафик и дори да поиска ръчен контрол, без връзка с автоматичните контролиращи устройства.
Лайал го погледна въпросително, но Синд предпочете да останат на обикновен режим. Нямаше защо да привличат внимание върху себе си още в началото и спокойно се понесоха между хилядите лавиращи около тях роптери. Кенархът нервничеше и едва се сдържаше, докато се рееха ефирно, а той си мислеше, че времето му изтича. Въпреки късния час, в огромния град на столичната планета хората се забавляваха и нощният живот беше в разгара си. Повечето пътници бяха свалили предпазните стъкла на кабините си в нарушение на правилата за безопасност, за да се порадват на хладния вечерен вятър, и до тях долитаха смехът и закачките, които си разменяха приятели и непознати от съседните машини. Според местните жители повеят беше освежаващ, но на чужденците изглеждаше като полъх от отворена фурна и затова те стриктно спазваха инструкциите.
Районите, славещи се с многобройните си увеселителни заведения, скоро останаха зад тях и с приближаването им към двореца роптерите видимо намаляха, а когато го заобиколиха и се насочиха към ниския купол на Архивния център, останаха сами. Преди да навлязат в територията на административното градче, се обади равен и бездушен машинен глас от диспечерския център.
— Работният ден на хранилището е приключил, за справки елате утре в интервала 8–11 часа. Достъпът е забранен без специално разрешение и курсът Ви ще бъде принудително коригиран, ако не го смените. Моля, детерминирайте нов обект от мрежата!