Лайал пъхна личната си карта в процепа отстрани на таблото и гласът замлъкна. Скоро увиснаха пред входа на купола, който отблизо не изглеждаше толкова малък, но и не даваше представа за истинските си размери, скрити в земята на много етажи надолу. Регенерационна система със затворен цикъл поддържаше вътре необходимата чистота, влажност и температура на въздуха, която изискваше информацията, съхранена тук върху всевъзможни носители. От глинени плочки и плетениците на възлописно писмо, приличащи на разноцветни килимчета, до холодискове и кристалограми. Инсталацията беше напълно автономна, но освен нея имаше и няколко обикновени вентилационни шахти, излизащи близо една до друга на повърхността. Те се поддържаха в изправност, въпреки че не се употребяваха.
Мястото, където се събираха гъбовидните глави на отдушниците, снабдени с прахови филтри за защита от честите бури, не се виждаше оттук, но Синд знаеше, че между тях се намира аварийният изход. Той играеше важна роля в един вариант от плана, който бяха разработили с Ишанг. Беше му се обадил от роптера с невинно съобщение от името на кенарха, което щеше да го накара да тръгне насам. Според таймера върху таблото имаше около час и нещо до пристигането на хорая, беше включил и непредвидени обстоятелства, които можеха да забавят него и Лайал. Ишанг имаше копия от картите с кодовете на всички съветници и щеше да влезе в зоната с документите-дубликат на Боргън. Ако не видеше пред входа роптера им, трябваше да се върне в града и да изчака нови съобщения.
Силовата защита на отдушниците и аварийния изход беше абсолютно надеждна, около нея не се мяркаха хора, освен при периодичните технически прегледи и това беше идеално за целите им. Оказваше се, че специалната високоорганизирана техника е по-уязвима от човешкия разум, въпреки неговата мудност и склонност към грешки, но тя беше в крайна сметка творение на същия този интелект.
Канархът доближи херметически затворения люк, сложи картата си на определеното място и металните крила се плъзнаха встрани, но той не влезе в гостоприемно разкрилия се отвор, а застана върху блестящата плоскост под свода и зачака търпеливо. Синд, приел нормалния си образ, пристъпи до него и го погледна с недоумение. Мислеше, че картите с разрешение за достъп са напълно достатъчни, но явно не беше посветен в тайните, които криеше царството на свадливия старик. Сякаш прочел мислите му, Лайал се обърна.
— Извън редовното време за посещения са взети допълнителни предпазни мерки. Ако беше сам, доста щеше да се изпотиш.
— Нали затова те взех с мен, очаквах изненади.
Синд погледна нагоре към просветващата миниатюрна бленда на контролното устройство, което в момента вероятно изследваше и сравняваше биофизичните характеристики на кeнарха със заложените в паметта му.
— Кой може да бъде допуснат, освен теб? — попита той.
— Само Кантайрофексът и някой от заместниците ми, когото избирам и сменям често. Всеки друг досега щеше да е включил алармената система.
— А охраната как влиза?
— Поддържат връзка помежду си, докато следващата група за смяна дойде от двореца дотук — обясненията бяха изречени твърде неохотно. — Нали не възнамеряваш да щурмуваш архива, а само да влезеш с мен, защо ме разпитваш толкова усърдно?
— Забравяш, че евентуално ще изляза без теб и не е излишно да разбера това-онова. Ако се окаже, че си чист, ще си тръгнем заедно и ще забравя излишните подробности, които съм научил.
— В известен смисъл съм „чист“ по твоята терминология, но със сигурност ще ме оставиш долу, за което настоявам.
Синд беше озадачен от безсмислената му настойчивост, но се отказа да го разпитва. Блендата над главите им потъмня и преминаха към следващата врата, която се отвори без проблеми с картата и ги пропусна към обширното фоайе. Дежурният офицер излезе да ги посрещне от кабина с нечупливи, матови и непрозрачни отвън стъкла. Там, в малката зала, се намираше мозъкът на всички поддържащи сградата системи — вентилационно-пречиствателна, климатична, противопожарна и най-вече — охранителната. Хиляди сензори, разпръснати в многобройните помещения, предаваха данни за състоянието им във всеки момент, а централната компютърна мрежа регулираше наблюдаваните процеси и сигнализираше на обслужващия персонал за нередностите, изискващи човешка намеса.
— Добър вечер, тенар Шардинг, лека да е службата ви! — обърна се Лайал към офицера.
Той се радваше на популярност сред хората си, тъй като демонстрираше ако не искрен интерес, то поне осведоменост. Знаеше имената на почти всички служители и се обръщаше към тях с името и чина им, като благодарение на добрата му памет не се помнеше случай да е объркал някого.