— Уважаеми кенарх, желая Ви здраве и спокойствие в работата за благото на Империята! На какво дължим честта на ненадейното Ви посещение и то придружен от… — започна плещестият тенар с доста интелигентна физиономия, но млъкна, срещнал погледа на Синд.
Преди да се окопити достатъчно и да се заинтересува по-основно от присъствието му, Синд го изпревари и пое инициативата. С добре известната си надменна усмивка, той излезе пред Лайал.
— Провеждам извънредна проверка на мерките за сигурност в архива, тенар.
Сравнително високият военен чин звучеше от неговата уста като обръщение към слуга. Неопределената обида и умишлено предизвиканият яд обикновено объркваха събеседника му и го правеха податлив. Това подейства безотказно и сега, защото за грубостта, студенината и язвителността на кенастъра се носеха легенди, а той се стремеше в момента да ги оправдае.
— Не предупреждавайте хората си по никакъв начин, искам да видя всичко така, както си е — той забеляза мълниеносния поглед на Шардинг към вътрешността на кабината.
Нощната охрана тук представляваше рутинно и скучно занимание, беше изключено всички да изпълняват стриктно задълженията си. Тенарът прекрасно знаеше това и предчувстваше, че престараването на Призрака Натх ще го лиши от доста негови хора, а и той самият нямаше да излезе непокътнат от тази история. Кенастърът неминуемо щеше да спипа поне няколко души играещи хазарт или пийващи си нама съвсем противоуставно, както и много други занимаващи се дявол знае с какво в огромния хладен мавзолей на имперската история. Синд усещаще притеснението му и то го устройваше.
— Вие елате с нас, веднага! — отсече той безапелационно.
— Уважаеми кенастър, тук ще остане само един човек, правилникът изрично го забранява! А и не трябва ли за тези проверки да бъда уведомен?
— Колко дни предварително желаете да ви уведомя, за да смогнете да замаскирате хаоса тук? Тогава не бих си правил труда изобщо да идвам.
— Главнокомандващият…
— Главнокомандващият елитните имперски части халдър Скиг Ар е в течение на операцията и е съгласен с мен относно безсмислието на предизвестията.
Тенарът измуча нечленоразделно.
— Може би нямате доверие в мен и кенселарха и желаете да говорите лично с халдър Скиг? — презрението му се изля върху офицера, който усети, че е на път да остави мястото си съвсем изстинало.
Успял беше да направи лошо впечатление на злопаметния кенастър и Натх вече го гледаше, като че ли имаше пред себе си странна и рядко отвратителна форма на живот.
— Не е необходимо — измънка той, проклинайки късмета си да бъде дежурен точно тази нощ, когато Синд Натх е решил да се размърда и да свърши нещо.
— Съобщете на заместника си и да слизаме надолу! — нареди Синд.
— Нарсек! — изкрещя Шардинг. — Нарсек Финиър!
Нарсекът — подчиненият му с по-долен ранг в стълбицата на военните звания — изскочи пъргаво и изслуша нарежданията на шефа си. Тенарът от своя страна използва това, че беше обърнат почти с гръб към тях, за да прошепне на Финиър съвсем тихо: „Предупреди хората“. Нарсекът беше дочул главното от разговора и нямаше нужда от пространни обяснения за какво става въпрос.
— Заповядайте насам! — покани ги Шардинг към асансьора — Откъде възнамерявате да започнете огледа?
Синд прекрачи прага, но преди да влезе чу бързия, отривист и приглушен говор на Финиър по интеркома.
„Мисли си, че ме е изиграл проклетникът, даже не подозира колко ми помага с паниката, която създава“ — помисли си Синд, като погледна изкосо Шардинг.
Напипа в джоба си една от ампулите и разхлаби предпазителя върху късата пневматична игла.
— Да започнем със секретния отдел — каза той.
— Там не е разрешено да се влиза без знанието на Великия Кантайрофекс, както Ви е известно. Съжалявам, но дори Вие и кенселарха нямате това право.
Тенарът натисна бутона и асансьорът безшумно заслиза надолу.
— Тогава ще проверим постовете пред него накрая. Сега да отидем там, където е разрешено.
Беше много рано, затова Синд уплътни времето до идването на Ишанг, като се завираше навсякъде и разглеждаше всичко. Сипеше щедро забележки и команди, докато Лайал ставаше все по-нервен и унил. Съвсем малко преди уречения час слязоха на последния етаж, който го интересуваше. Охраната тук, също както в предходните сектори, стоеше във фоайето, но беше многобройна и зад тях имаше само една врата, водеща в светая светих на архива. Тесен коридор започваше от вход, разположен до вратата на асансьора, завиваше почти веднага и протежението му се скриваше от погледа. В другия му край се намираха подемниците за повърхността. Нищо не се виждаше оттук, но доколкото Синд си спомни, трябваше да има най-много един човек на пост. Останалите се бяха изпънали пред него, строени в редица. Картите, заровете и магнитните пластинки бяха изчезнали вдън земя, но характерният мирис на нама витаеше около войниците и издаваше неотдавнашните им занимания.