— Тенар, на какво мирише тук?
— Може би е някаква неабсорбирана съставка от дезинфекционните препарати за почистване — предположи Шардинг и изгледа свирепо редицата пред себе си.
— Това ли е пътят към аварийния изход? — рязко се завъртя Синд и тръгна по коридорчето.
Не остави възможност на тенара да реагира и го принуди да подтичва, за да го настигне. Лайал се влачеше последен с нещастен вид. Завоят ги скри от очите на войниците, а зад него точно както очакваше, се намираха два големи асансьора и контролно табло. Охрана нямаше.
— Оттук се отварят вратите горе и се включват подемниците, нали?
Докато говореше, отвори предпазния капак на таблото и отблокира главния прекъсвач, а смаяният Шардинг реагира удивително бързо и се хвърли към него. Синд бръкна в джоба си и освободи спринцовката от наконечника.
— Какво правите, кенастър, това е абсолютно забранено!
Тенарът беше почти успял да измъкне оръжието си и се приближи няколко крачки, но закъсня. Синд протегна ръка към него, иглата с леко свистене изскочи и хлътна във врата му, като прекъсна оформящия се вик. Очите на Шардинг се обърнаха с бялото нагоре, той политна и изпусна невропарализатора си. Синд хвана във въздуха оръжието и подкрепяйки отпуснатото тяло, безшумно го положи на пода. Цялата операция му отне няколко секунди, той прибра невропарализатора и се ослуша. От фоайето се чуваха съвсем тихо разговорите на войниците, никой не беше разбрал какво става с техния командир.
— Това беше най-опасният момент и за щастие се справих с него, преди да вдигне тревога — обърна се Синд към слисания кенарх. — Сега всичко зависи от точно разчетеното време.
Бяха се разхождали достатъчно дълго из сградата, Ишанг трябваше да е пристигнал вече.
— Ако с моя двойник не се е случило нещо извънредно, след малко ще приключим. Отпусни се, стига си треперил.
— Ти наистина си изключителен човек — измърмори Лайал. — Беше опасно оръжие в ръцете на Харамон, но не знам как не е преценил вероятността, то да се окаже насочено срещу него.
— Такава вероятност няма, моята лоялност прави това невъзможно.
Когато таймерът на стената показа точното време, Синд дръпна прекъсвача докрай и вратите на подемника се отвориха пред тях. Централната алармена система не се задейства, но сигналното табло зад тях сигурно отрази действията му, защото чуха глъчката на обърканите стражи.
— Влизай вътре! — извика той на Лайал, премина с два скока пространството до завоя и хвърли парализираща газова граната сред войниците. Сподирян от съскането й скочи в асансьора при кенарха, преди тежката врата да се затвори автоматично. Газът беше изпълнил коридора.
— Ще изчакаме малко и ще излезем, като се прочисти въздуха — каза Синд.
— Мога ли да попитам как мисли да се справи твоят брат с цялата останала охрана, а най-вече с Финиър на главния вход?
— Щом не чуваш алармата, значи вече го е направил. Всички системи за сигурност включват изолиране на секторите един от друг, за да не може никой да се измъкне. Точно в това положение са войниците по останалите етажи, но знаят, че се прави проверка и няма да се обезпокоят особено. Бих казал даже, че при слабата дисциплина, в която ги заварих, няма да мръднат от местата си в очакване да мина повторно. Той ще вземе мерки за тях.
— Би трябвало да има подобни на твоите способности и след като те наблюдавах преди малко, няма да питам дали ще може.
— В някои отношения е много по-добър от мен. Мисля, че вече е чисто, стига да няма повреда във вентилационните агрегати — Синд погледна скалите на стената на подемника и отвори вратата. — Според данните за състава на въздуха, все едно че сме на планина.
Войниците във фоайето лежаха разпръснати наоколо с восъчни лица.
— Мъртви ли са? — потрепери Лайал.
— Въпреки твърдото ти убеждение, аз не съм хладнокръвен убиец — намръщи се Синд. — Ще се събудят след няколко часа със схванати мускули и главоболие, като няма да са годни за нищо друго, освен да повръщат през целия ден. Доволен ли си?
— А мен къде ще сложиш? — попита кенархът, значително по-спокоен.
— Може да си избереш удобно място отсега. Не мисля да те удрям, на твоята възраст може да ти дойде в повече.