— Как си се въздържал да не издевателстваш безнаказано над човека, когото мразиш? Ще бъде по-убедително, ако се изправя пред Харамон поне с разбит нос. Не трябва дори за миг да се усъмни, че съм ти съдействал.
— Може да ти разкрася лицето, но едва ли ще бъде нужно. Ако намеря това, за което съм дошъл, Кантайрофексът ще бъде затруднен единствено как да ни се отблагодари за вярната служба.
— По-скоро Империята ще бъде тясна да се скрием от него, а аз не съм и в състояние да се отдалеча — изпъшка Лайал.
— Мислиш, че няма да намеря нищо, което да оправдае действията ми?
— Ще намериш и още как! Няма нужда да си играеш с никакви шифри, може направо да разбиеш вратата на секретния отдел. Впоследствие май ще бъде без значение, дори да си взривил целия Имперски архив.
— Много си странен. Няма ли да ми обясниш?
— Виж сам. Колебая се още, но щом сме стигнали дотук, ще ти помогна да намериш информацията. Вече не съм ти нужен, за да влезеш вътре, и колкото по-скоро свършим, толкова по-добре.
— Набери кода тогава.
Тежката врата се отвори и осветлението на обширната предна зала на секретния отдел се включи.
— Ела с мен, за да ми спестиш излишното ровене в каталозите, но ще ти поогранича движенията преди това — Синд го настани пред пулта на главния терминал и щракна ограничителите на китките и глезените му.
— Не мога да работя така — оплака се Лайал.
— Ти само ще ми казваш какво да правя — Синд застана до него.
Следвайки напътствията на кенарха, той извика списък на файловете, съдържащи материали от интересуващия го период и започна да чете текста. Ръцете му се разтреперваха видимо, колкото повече напредваше, а Лайал седеше тихо, докато свърши и последния пасаж. Синд удари клавиатурата с юмрук, обърна се към него разярен и впи пръсти в гърлото му.
— Ти, гнусен книжен плъх! Очаквал си, че рано или късно ще стигна до теб, и си подготвил всичко това, за да го прочета! Разбира се, че нямаше да ти повярвам и на една дума. Ако ми беше казал предварително, щях да свърша с теб още там, затова беше толкова отзивчив и съгласен на всичко.
— Задушавам се! — задавено изхърка кенархът.
Синд отхлаби хватката си върху набръчкания му врат, колкото да си поеме въздух.
— А аз се хванах на плитките ти лъжи за имплантираното устройство и се учудих, че не знам нищо. Как мога да знам, като всичко е чиста измислица? Ако изобщо имаш нещо имплантирано под белега на сърдечната област, то това е нов камък на мястото на този, с който си се родил.
— Пусни ме! — немощно се размърда Лайал, в напразен опит да се измъкне от ръцете му.
— И ти рискува, заради болните си амбиции, живота на всичките си близки, без да ти мигне окото? На никого не съм дал отрова и единственият, който ще умре, си ти — тук и веднага!
— Провери пак — изкривените устни на кенарха оформиха думите с мъка.
— Какво да проверя? — Синд отпусна шията му.
— Прегледай всичко отначало — дрезгаво каза Лайал. — Ако тези данни са фалшиви, би трябвало да има и истински. Не бих рискувал да държа подправена информация при другата, която Кантайрофексът преглежда често. За тази цел би трябвало да създам два масива — оригинален и един за теб. Знаеш каква е системата на архивиране, виж съдържанието.
Синд се отдръпна, извика справочната картотека и започна да прехвърля информационните банки една след друга.
— Мислех, че си доста наивен и тъп, но ти си повече от това — изграчи Лайал, като движеше бавно глава наляво-надясно и разтриваше шия с окованите си една за друга ръце. — Още повече, че си намерил близнака си, който не фигурира никъде в официалните документи. Ако продължаваш да се съмняваш, да отидем при Боргън, може освен всичко друго да извади от мен камъка, както се изразяваш. Синд Натх, ти си пълен идиот!
Колкото и да беше странно, заядливият шипящ глас и злобният поглед на стареца убедиха Синд. Той се втренчи безизразно в кенарха и застина вцепенен от стоварилата се върху него истина.
— И какво да правя сега? — каза накрая.
— Ако питаш мен, уреди да махнат тази машинка от тялото ми, а ако направиш същото и за семейството ми, ще ти бъда признателен до гроб. Веднага ще заминем някъде по-бързо и от теб.
— Да, Франар вече е нездравословно място.
— Предупредих те, че светът ще ти се види малък. Само не започвай да ме душиш пак! — бързо добави старецът, когато зърна див блясък в очите на Синд.
— Разбра ли нещо? — обади се Ишанг зад тях, спокоен и уверен, както обикновено.
50
— А момичето така ли ще оставим? — извика Браксил възмутен.
— Надявам се, че както е в безсъзнание, ще ти стигне умът да я оковеш — Токсан изчезна, сподирен от презрителното сумтене на Браксил.