Старият благородник се върна заедно с десетина войници и се заеха да увързват джорха с дебелите вериги. После нахлузиха на главата му голям кухненски казан и прокараха крайщата на синджирите през специално пробитите за това дупки покрай ръба му. Кокорл се размърда вяло, но не се събуди.
— Сега го занесете в кулата! — изкомандва Токсан.
Сащисаните войници започнаха да теглят тежкото тяло към стълбите с пъшкане и ругатни.
— Къде е хиртелът? — Браксил се въртеше и надничаше между отломките, докато Токсан го наблюдаваше с усмивка. — Сигурно това чудовище го е изяло.
— Трябва ни едно легло да сложим на него принцеса Тарасу, изпратих да повикат Жреца-лечител.
— Да не искаш да кажеш, че ще я нагласим да лежи тук? В тази стая не е останало нещо здраво, ако забелязваш това, хилаво кречетало!
— Как иначе ще убедим жреца, че е болна, умопомрачена и се налага да стои окована? Сигурно е трудно да управляваш планината си от мускули и тлъстина с миниатюрния мозък, който се крие някъде из нея.
— Мисля да ти увия дългия език около врата и да дръпна силно края му, за да занемееш веднъж завинаги, стара торба с кокали!
Браксил пристъпи напред с вид, говорещ недвусмислено, че възнамерява да изпълни заканите си.
— Я по-кротко, имаме още работа! — обектът на вниманието му отскочи с неподозирана пъргавина. — Донесъл съм инструментите и препоръчвам да се захващаш с Яката й. Спомни си, ако можеш, че ти ме обиди пръв, аз само отговорих на грубостите ти. Някой възпитан човек на твое място би се извинил.
— Струва ми се, че пак се заяждаш, но както и да е. Защо трябва ние да вършим тази работа, след като дворецът гъмжи от слуги, които са за това?
— Преди Сизал да говори с племенницата си и да се убеди, че тя е достатъчно омекнала, никой не бива да си завира носа тук. Стига ни, че се наложи да влязат войниците, но нямаше как, а и тя през цялото време беше в безсъзнание — търпеливо обясни Токсан със страдалческа гримаса.
— А-ха, ясно, не ме бива много по фината част — Браксил стискаше непохватно в дланта си лазерна ножовка с вградено енергийно захранване. — Този проклет уред ми разтреперва ръцете.
Той настрои окуляра на оптичната приставка и се наведе над момичето.
— Леко, да не я нараниш! — извика Токсан, когато режещият лъч навлезе на застрашителна дълбочина. — Нали уж свикна да боравиш с това?
— Да, но на затворници, за които някой и друг прорез в гърлото не е от значение. Тази дяволия не е ли забранена от Указа за притежание на чуждопланетни апарати?
— И какво от това? Внесено е контрабандно специално за тази цел, още докато беше жив Алатрис. Нека си свършим работата, а в бъдеще Сизал ще пише Кралски укази, каквито си поиска.
— Ами ако…
— Гледай си в ръцете и остави говоренето на мен!
Последният обръч падна със звън на пода и Браксил подаде удовлетворен ножовката на Токсан, който я пъхна в дълбоките си джобове. После събра металните кръгове и сложи и тях вътре.
— Сега регентът може спокойно да дойде.
Когато Тарасу се съвзе, видя надвесеното над нея лице на Сизал. Погледът й се проясни и тя направи опит да се изправи.
— Ти си болна от Даа и си изпочупила всичко в пристъпите си, затова сме те обездвижили — каза той злорадо.
— И с голи ръце съм скъсала металната Яка? — Тарасу се усмихна със сарказъм, усетила необичайната лекота, с която движеше главата си.
— Не е за вярване, но си го направила. Може и да си отключила обръчите, кой знае? Та като заговорихме за това, много бих искал да видя ключа. Случайно да си спомняш къде си го оставила?
— Ще си помисля може би, след като разбера защо ти трябва.
— Подобно неучтиво държание не подобава на толкова млада особа, но ти си доказала, че си своенравна и не се учудвам. Ще си получиш Яката обратно, обаче трябва да направиш нещо за мен. После си свободна да заминеш, като си прибереш гадния звяр или трупа му.
— Къде е Кокорл, какво сте му направили? — Тарасу се повдигна пак, но прешлените й изпращяха и главата й се замая от болка.
— Чудовището е затворено в Кулата на Зиндар, много поетично, не намираш ли? Ако се развилнее, ще заповядам да го убият.
— Не! — изпъшка момичето. — Той не е чудовище, а мой приятел.
— Съвсем подходящ за теб! — очите на Сизал светнаха. — Виждам, че държиш на него, прав ли съм? Не се мятай така, ще си повредиш вратлето. Промених намеренията си и смятам да го убия незабавно. Токсан, извикай стражата!
— Недей, ще ти дам, каквото искаш!
— Това е вече начало на приятен разговор. Трябва да намериш ключа и да ми го връчиш тържествено пред Жреческия съвет като на свой приемен баща и настойник. Също така ще обявиш публично, че се отказваш от престола по своя воля.