— Съжалявам, но Върховният академик не приема сега — спря ги постът пред вратата му.
— Не вярвам да си е легнал, след като самият той ни определи този час, в който да го посетим — направи се на учуден Синд.
— В момента кeнселдораторът работи в кабинета си и ни е заповядано да не пускаме никого да го безпокои, Ваше превъзходителство.
— Забраната положително не се отнася за нас — каза настойчиво Ишанг.
— Не съм предупреден, че ще дойдете, съжалявам.
— Отдавна ли служиш при Боргън? — поинтересува се Ишанг.
— Доста отдавна, уважаеми кенастър.
— Тогава трябва да ти е станало ясно, че твоят господар е малко, хм… на него просто му убягват от паметта елементарни неща от всекидневието — намеси се Синд в ролята на Лайал.
— Аз бих казал направо, че паметта му е като решето — грубо вметна Ишанг. — Слушай, Лайал, нямам намерение да стърча в преддверието на този идиот, докато благоволи да си спомни, че ме е поканил. Той предложи да говорим тримата, на мен ми е все едно и няма да търпя подобно отношение.
— Успокой се, Натх — миролюбиво се обади Синд-Лайал, — сега охраната ще съобщи, че идваме, и ще слезем при него.
Телохранителят се свърза с Боргън, който първо изкрещя, после изсумтя и прекъсна връзката, удряйки по бутона с юмрук.
— Изглежда не е много радостен да ви види — усмихна се незабелязано пазачът и отвори вратата.
— Ще си промени бързо настроението — Синд и Ишанг влязоха вътре.
Боргън ги посрещна ядосан.
— Напълно съм забравил, ако някога изобщо съм знаел, защо съм ви поканил. Ще съм ви благодарен, ако ми припомните.
— Трябваше да решим някои неотложни проблеми, които възникнаха в отсъствието на Кантайрофекса — убедително произнесе Ишанг.
Синд стоеше полуизвърнат и се преструваше, че разглежда работната холографска проекция на някакъв уред в ъгъла.
— Разговорът ни естествено е секретен — продължи хораят. — Изключи всички следящи и записващи устройства в стаята и поне два часа никой да не ни прекъсва, за каквото и да било.
Боргън го погледна отровно, измърмори нещо относно вманиачаване на тема секретност и изпълни изискванията му.
— Може да започваме — каза той накрая. — Какви са тези важни проблеми? И седнете, надявам се, че не трябва да ги разрешаваме, като се разхождате наоколо — той включи силовите плоскости в къта за посетители, оформящи маса и столове.
— Ела при нас — покани го Ишанг, за да го отдалечи от алармения бутон. — Уверявам те, че разговорът ще те заинтригува.
Боргън се приближи неохотно, а Синд прие истинския си вид и насочи срещу него дулото на невропарализатора.
— Какво означава това? — Академикът го погледна слисан.
— Значи, че трябва да не предприемаш необмислени действия и да ми отговориш на някои въпроси — каза Синд.
— Ясно — кимна Боргън. — Ти си Синд Натх, приел си образа на Лайал, за да влезеш. Кой ли е тогава другият?
Той притисна слепоочията си и се замисли.
— Разбира се, това е изчезналият ти брат! Изключителна възможност да се направят паралелни изследвания на двамата и да се сравнят резултатите. Това ще хвърли светлина върху…
— Успокой се и седни — прекъсна го Синд с досада. — Последната ни грижа в момента е да правиш сравнителни анализи. Разкажи всичко, което знаеш, за инцидента на Сизаор.
— За кой по-точно?
— Толкова ли са много? Интересува ме периодът около раждането ми.
— Както ти е известно, тогава аз не съм бил на този пост и нямам нищо общо.
— Въпреки това искам да чуя подробностите за случая.
— Необходимо ли е?
Синд мълчаливо вдигна дулото към него.
— О! Разбирам от неопроверживи аргументи — очите на Боргън се закръглиха. — Убил ли си кенарха?
— Хайде да говорим по същество — Синд освободи предпазителя.
— Добре, добре, щом трябва! Само не размахвай това оръжие, защото не мога да си събера мислите — подскочи кенселдораторът.
Отначало със запъване, после все по-гладко той повтори почти същото, което се съдържаше в информационните банки на Централния архив с известна емоционална окраска и доста отклонения.
— Вашият баща беше забележителен учен — завърши той с възхищение, — но, естествено, не можеше да спре прогреса. Протестът му беше напълно безсмислен — отказът от енергийните „сърца“ щеше да разруши Империята.
— Значи идеята му е била отказване от N-Х полето, акумулаторите и хиперпространствените преходи?
— Да, той твърдеше, че когато използваш нещо, на което не разбираш принципа на действие, вредата е неизмеримо по-голяма от ползата.