Проблесна светлина в работното поле на лазерната ножовка, която Браксил и Токсан бяха използвали в двореца. Тук, сред вековния подземен мрак тя беше ослепителна, дори Хаиния завъртя хлътналите си очни кухини към нея. Режещият лъч изглеждаше неподвижен, само тихият, подобен на мъркане шум, показваше, че работи.
— Разрежи веригата, защото ме разрани доста — Йеллагр протегна лапа към нея. — Първо пробвай на някоя пръчка от вратата.
Тя натисна един бутон на ръкохватката и светлината се усили, като отхвърли мрачните сенки към чупките и ъглите на коридора.
— Този инструмент не е наш, внесен е незаконно от някоя друга планета на Империята.
Момичето се приближи до предпазната решетка. Лъчът премина през дебелата колкото ръката й пръчка като през масло и крайщата на среза дори не се разделиха. Тя опита още няколко пъти, докато реши, че е овладяла достатъчно добре уреда, за да го насочи близо до гърба му. Дупките в крилата, през които минаваше веригата, се бяха разширили и имаха тъмна лепкава кора от засъхваща кръв по тях. Тарасу преряза халките и внимателно ги издърпа.
— С това ще разрежем и оковите на Кокорл, а после тримата ще отидем в двореца — тя захвърли парчетата на пода.
— Не го изключвай, за да ти свети в тунела. Ако тези цифри показват количеството на заряда, значи има още много енергия.
Йеллагр тръгна към арката вдясно след завоя на коридора. Там спря и се обърна към Тарасу.
— Виждам, че си отвързала Хаиния, така е по-добре, безпокоях се да я оставим тук безпомощна. Сбогом, Велика Незряща!
— Сбогом, Йали, знам, че няма да се върнеш — тихо отвърна жрицата и обърна невиждащите си очи към тях, докато те се отдалечаваха по разклонението. — Завъртете големия лост надясно и целият блок ще се премести!
Разстоянието до кулата не беше малко, но те вървяха бързо, а светлината придаваше уют на мрачния проход. Механизмът на тайната врата се задвижи, въпреки вековете бездействие, и през открилия се отвор тя видя Кокорл в същото положение, в което го беше оставила преди няколко часа. Той усети присъствието им и се размърда.
— Аз съм, водя и Йеллагр с мен! Сега ще те освободим от тези железа. — Тарасу пристъпи към него с ножовката.
Когато паднаха веригите и казанът, джорхът се изправи и разкърши, а после се обърна към тях:
— Щастлив съм да те видя, братовчеде! — прочувствено започна той на сиен, но речта му се удави в съскането на хвърлилия се срещу него Йеллагр.
Отстрани изглеждаше, че той скочи върху едва съвзелия се Кокорл с цел да го смачка. Фучеше и го стискаше с лапите си, като от време на време стоварваше серия немилостиви удари по гърба му.
— Напълно разбирам радостта, която изливаш върху мен в качеството ми на първия срещнат представител на джорхската раса — изпъшка Кокорл, — но лявата ми страна, върху която паднах на дъното, е засегната и ако не искаш да останеш пак сам, освободи поне гърлото ми да подишам.
Йеллагр се отдръпна и изтанцува динамична пантомима, изпълнена с подхвръквания на място, докато се укроти запъхтян.
— Доста по-млад съм от теб, но както виждам, се нуждаеш да те понауча на основни неща.
Родственикът му изшипя утвърдително, приседна на задните си лапи и се подпря на опашката.
— За начало — правило номер две гласи, когато сме в компания да говорим общоразбираем език, предполагам, че си научил сиен от жриците. Знам, че цяла вечност не си общувал с никого, имам предвид джорх, но ще си наваксаш. Обещавам да посветя цялото си свободно време на твоето ограмотяване, преди да те заведа при баща ти. Малко е да кажа, че той те очаква с нетърпение.
Йеллагр радостно се озъби.
— Освен това, ако вдигаш толкова шум, ще ни чуят — Кокорл погледна към вратата над тях.
— Сизал, Браксил и Токсан са мъртви, така че опасността за нас е малка. Само трябва да излезем от тази кула и да се представя като законна наследница на крал Алатрис — каза Тарасу. — Вие сте мои гости и следователно сте неприкосновени.
— И кой е убил Сизал? — учуден попита Кокорл.
— Аз — скромно се обади Йеллагр.
— Войниците горе, доколкото разбрах от разговорите им, домъкнаха съдове с врящ катран и не бих заложил на способността им да преценят бързо и правилно нашите обяснения, щом видят, че съм свободен — Кокорл се почеса по главата. — Или, че въобще ме няма, а на мое място са се появили два хиртела. Между другото, Йеллагр, ти можеш ли да им внушиш, че си хиртел?
— Какво е пък това?
— При подобно положение се съмнявам дали ще ни изслушат, преди да ни залеят с катрана.
— Тогава да се върнем по тайния проход до Пропастта, да се доберем до двореца и оттам ще уведомя жреците. Аз ще бъда кралица на Хонстел и Жреческият съвет ще поеме регентството до пълнолетието ми. Има само един проблем. Тук е доста сумрачно, но би ли разгледал лицето ми? Виж има ли някакви петна по него.