— Човешката кожа е недомислие от страна на природата — измърмори Кокорл, като се наведе — и не предполагах, че си толкова суетна да мислиш за външността си в такъв момент! Не виждам нищо различно от обичайните пъпчици, грозно прозиращи кръвоносни съдове тук-там и изобилни пигментни точки по носа и скулите ти.
— Благодаря, не бих казала, че си користолюбив ласкател. Сизал ме изолира под предлог, че съм заразена с Даа. Не знам какво са ми дали, но лицето ми беше покрито с тъмни овални петна и наистина изглеждах болна.
— Е, има няколко по-тъмни участъка, но едва се забелязват.
— Дали да не се крием в двореца, докато избледнеят съвсем? Всъщност, няма нужда — след като се нахраним и отпочинем, ще тръгнем незабавно за Каскот. Оказа се, че и аз притежавам камък, подобен на тези на Ишанг и Синд, така че нямам търпение да отида там. Виж това! — тя тикна ключа под носа му.
— Абсолютно същият е.
— Сизал не ме уби само и само да му го донеса, защото освен моята Яка, отваря и раклата на покойната ми майка, която се съхранява в Храма на Урс.
— Много събития съм изпуснал, спомням си, че разговаряхме в твоята стая. После пльоснах тук и се свестих, но какво съм правил междувременно ми е загадка.
— На първо време опустоши цялата стая, докато аз се стараех да не се мяркам пред теб, накрая падна и се случиха всички тези неща, по-важните от които ти разказах.
— Съжалявам, че съм те уплашил, но не съм бил на себе си, главата ми още се върти.
— Ще се оправиш, като похапнеш хубаво, без страх, че някой ще те отрови или разболее.
— Предложението звучи добре — наостри уши Кокорл. — Какво чакаме, та се мотаем още тук? Щом това отсреща е тайният тунел, не виждам причини да не бързаме вече по него.
— Хей, по-спокойно! Няма да се надбягваме — извика Тарасу, но той вече беше се шмугнал в отвора.
Йеллагр погледна след него с недоумение.
— Какво му стана, защо хукна така?
— Почитаемият ти братовчед, въпреки че е личност с много и разнообразни положителни качества, трудно устоява на глада си. Тази му слабост естествено бледнее на фона на останалите добродетели — дипломатично поясни момичето.
— Дори не си помислям да се сравнявам с него, но този проблем не ме е вълнувал никога кой знае колко, повече ме измъчва духовният глад. Това ненормално ли е?
— Знам почти колкото теб как е при джорхите, но мисля, че си напълно в ред.
— Ще побързаме ли да го настигнем?
— Сигурно вече е близо до главния тунел. Там ще намали темпото, защото не е свикнал с мрака като теб и трябва да ни изчака, ще не ще. Мисля да затворим пак входа след нас, преди да тръгнем.
Намериха Кокорл приблизително на мястото, където тя беше предположила, и продължиха нататък заедно. Когато излязоха под открито небе в Пропастта на даровете, вече се свечеряваше и тя беше благодарна на тъмнината, скриваща от погледа натъркаляните тела.
— Тръгваме! — Кокорл я хвана здраво и излетя нагоре.
Пред тях се простираше пустият път, който стигаше до затворените в този час градски врати. Нощната стража беше застъпила вече на пост.
— Братовчеде Йеллагр, крилете ти са в доста окаяно състояние — целите са на дупки и висят много нефункционално. Ще успееш ли да прелетиш до града, да се издигнеш високо над него и да се спуснеш право надолу до двореца?
— Не съм много сигурен и за да не се проваля, по-добре да си пестя силите. Ако не възразяваш, може да походим по земята донякъде.
— Добре — Кокорл пусна Тарасу и пъргаво закрачи към високите крепостни стени на Даген в далечината.
— Вече усвоих правило второ, би ли ме просветил какво е първото? — почтително попита Йеллагр.
— Не се опитвай да общуваш телепатично с никого, преди да си се уверил, че той е съгласен, за предпочитане е да разговаряш с думи в общия случай. Ако нахлуеш в мислите на някого, докато се е разсеял и не е спуснал преградите си, всички ще разберат веднага и ще бъдеш третиран като престъпник. Запомни го добре!
— За мен това е излишно и неприложимо — Йеллагр го погледна крадешком. — Обърнах се към теб мислено и нищо не стана.
— Никога вече не прави така! — изфуча Кокорл строго. — Когато се махнем оттук, ще се заема усърдно с възпитанието ти. Не трябва да излагаш почитаемия си баща, който е много изтъкната личност.
— Ще се постарая, братовчеде, извини ме, че те разсърдих с нетактичността си — каза слисаният от избухването му Йеллагр. — Бих искал да науча повече, за да не те дразня неволно. Моля те, обясни ми някое от другите правила.