Кокорл не беше имал възможност досега да играе ролята на мъдър и строг наставник и се престараваше, като вътрешно се пръскаше от радост и задоволство, но се опитваше да скрие недотам възвишените си чувства. Той претупа набързо досадната част от наставления за поведение в присъствие на висшестоящи и възрастни джорхи, непознати такива, делови партньори, кредитори и длъжници, като установи, че поради разсеяността си на времето, не е много сигурен в някои от тези полезни и необходими знания.
После с видимо удоволствие се разпростря върху определени страни на ухажването — от небрежната галантност през сложния танц, песни и рецитация пред избраницата на сърцата и всичко това според способностите, разбира се. Той самият избягваше да пее, освен когато беше сигурен, че няма никой друг на петминутен полет околовръст. Завърши с прочувствено и подробно описание на шеметните пируети, когато връзката отива към очаквания си страстен завършек. Беше се впуснал в разпалени обяснения на тънката разлика между леко свитото дясно крило и извита опашка, ако си сигурен в положителния отклик, и същото, придружено с трептящия й край, ако очакваш отказ, когато Йеллагр спря устрема му съвсем грубо и прозаично.
— Извинявай, братовчеде, но прав ли съм да мисля, че прекрасните неща, които описваш така живо, са свързани по някакъв начин с възпроизводството на рода?
Въпиющото невежество на слушателя му остави Кокорл бездиханен.
— Е, за всичко това ти е още рано. Когато се наложи, ще бъда до теб с ценни съвети и напътствия — каза той, щом си възвърна дар-слово.
— Щастлив съм, че имам толкова добър учител, запознат с всички тънкости на живота. Продължавай, моля те, докъде беше стигнал?
— Говорех за нюансите при опашните движения, но няма значение, ще ти обясня друг път.
— Твоята опашка е скъсена, доколкото забелязах, с цел да внесе загадъчност в тези нюанси ли?
— Хррр — тракна със зъби Кокорл. — А това е правило на правилата, което да ти свети като слънце: никога, ама никога не говори по този въпрос, докато не порастне достатъчно!
— Ама…
— Край на приказките! — сопна се Кокорл. — Струва ми се, че вече съзирам вратите пред нас. Сега ще полетим малко и ще помълчим.
Той дръпна Тарасу към себе си и се издигна. Когато, останала без дъх от стремителното излитане и рязко падане, тя измъкна главата си от задушаващите я лапи, бяха кацнали на голямата веранда пред стаята й. Над тях безшумно планираше Йеллагр с доста нехармонични махове и приличаше на падащ лист. Успя да тупне тромаво наблизо и изръмжа от радост.
— Добре беше като начало — похвали го Кокорл. — Сега да вървим да съберем благородниците от двора и да изпратим слугите да донесат нещо от готварницата.
— Не е толкова просто, колкото изглежда — каза Тарасу.
— Щом мислиш така, аз мога и сам да отида в кухнята, знам добре пътя.
— Не вечерята, а обясненията ме притесняват. Как ще представим смъртта на Сизал и останалите? Не мога да докажа нищо от обвиненията си към него, няма свидетели, а той умееше да се прикрива.
— Паднали са в Пропастта, какво толкова! — каза Кокорл.
— Изключително правдоподобно, няма що! Случайно са паднали няколко души, които освен това нямат никаква работа там.
— Още по-добре, ние също нямаме, така че не сме били и не знаем нищо.
— Тогава той все едно не е мъртъв и аз неофициално продължавам да съм затворница.
— Хаиния може да каже, че ги е усетила как слизат при Бога-Змия — намеси се Йеллагр — и аз, тоест той, е обиден и възмутен, така че ги приема за извънредно масово жертвоприношение. На нея ще повярват напълно.
— Тя може да мълчи, но едва ли ще се съгласи да лъже явно. Дали да спомена, че е тръгнал с хората си към Пропастта на даровете, въпреки че съм го разубеждавала? Воалът ми беше гъст и никой не може да бъде сигурен, че съм отишла с тях, стояла съм тук през цялото време. Не, това не е добре.
— Защо се безпокоиш, след като толкова хора са били спуснати долу с цел да бъдат любимия десерт на Йали, в това число и самата ти?
— Но Йеллагр не е изял никого — нито умрял, нито жив!
— Те не са го знаели и не са се притеснявали особено за съдбата на жертвите.
— Прав си, но не бих искала труповете да останат там, при плъховете, а пък трябва да се разбере, че регентът не е жив. Мога ли да те помоля за нещо?
— Предполагам, искаш да ги пренеса някъде тук. Наистина прекрасно занимание за следващия час, особено на празен стомах.
— Ще се погрижа да се нахраниш така, че да не можеш да станеш от масата, но първо ги премести, моля те!