— Това се нарича голяма услуга — той разпери крила и с няколко тласъка увисна над тях. — Толкова ми е причерняло от глад, че не гарантирам за липсващи крайници по телата, когато ги донеса.
— Кокорл! — извика момичето.
— Мислех, че разбираш от шега — и той се издигна в тъмното небе.
— Прозорецът е отворен, ще влезем през него — обърна се тя към Йеллагр и прекрачи перваза.
Стаята й беше в същия хаос, както преди, а отвън стоеше часовой. Когато Тарасу се показа през открехнатата врата, той се отдръпна и насочи оръжието си към нея.
— Не се приближавайте, принцесо, моля Ви! Имам заповед да Ви убия, ако излезете оттук, а това не ми харесва.
— Няма да изляза — ледено каза Тарасу, — но след като бях принудена да стоя цял ден вътре, въпреки че съм здрава, трябва да хапна нещо. Освен ако не искате да ме уморите от глад.
— Веднага ще наредя да донесат храна — каза войникът уплашен. — Негово височество може би е забравил да го направи.
Когато изслуша предългото изброяване на нещата, които искаше тя, челюстта му увисна, но Тарасу вече се бе прибрала. Поръчката й беше точно изпълнена и наредена пред вратата. Докато пренесе всичко в стаята, се измори, обаче когато пристигна Кокорл, един от оцелелите шкафове пращеше под тежестта на подредените съдове с ястия.
— Не може да се каже, че не си изпълняваш обещанията — радостно хлъцна той. — Всичко това за мен ли е?
— Не съм гладен — каза Йеллагр, който разчистваше място на пода, където да се изтегне.
— Аз също — Тарасу се включи в разчистването и с общи усилия избутаха отломките до едната стена.
— Значи само аз ще рискувам — Кокорл опитваше предпазливо малки хапки, но скоро се увлече и усърдно опразни чиниите. — Май няма отрова, обаче онова, което ми бяха сложили миналия път, така или иначе не го усетих. Завържете ме, ако пак започна да буйствам.
Тарасу оправи походното легло и седна на него. От известно време навън беше настъпила суматоха, тичаха и викаха хора и й се стори, че чува приглушения плач на Интилада. Причината за това вълнение беше ясна — някой беше намерил труповете, — но тя изчака малко, преди да се осведоми от часовоя какво става.
— Голямо нещастие! Съжалявам, че на мен се падна да Ви съобщя за тази трагедия, принцесо. Намерили са Негово височество, заедно с придружителите му в подножието на Часовниковата кула. Външната платформа се е срутила, беше доста стара и е поддала под тежестта им.
— Доста се постарах — приглушено се обади Кокорл отзад.
— Казахте ли нещо? — наостри уши гвардеецът.
— Не, може би някой е минал през верандата до прозореца ми. Като че ли целият дворец е в паника.
— Много сме развълнувани, само Вие и Нейно височество Интилада ад Играм сте в покоите си заради болестта, тя дори няма да може да изпрати Негово височество съпруга си до последното му жилище!
— Глупости! — рязко каза Тарасу. — Абсолютно съм сигурна, че няма епидемия от Даа, защото лично аз съм на крака и се радвам на превъзходен апетит.
— Свидетел съм на това, принцесо. — уважението му към нея беше пораснало пропорционално на шансовете й да получи властта.
— Трябва да извикам Жреца-лечител, за да установи грешката си. Сега е прекалено късно, но утре нека дойде тук.
— Ще предам молбата Ви — прошепна човекът.
— Нареждането ми — поправи го тя. — Струва ми се, че вече само Жреческият съвет може да оспорва моите заповеди, и то след като се събере. Дотогава Хонстел се управлява от мен — Тарасу Д’Арг ол Алатрис, в правото ми на единствена дъщеря на покойния крал. Ако пожелая, мога да изляза оттук веднага, но не искам да плаша поданиците си и да ги настройвам срещу себе си. Така че, нека лечителят да се яви при мен призори!
— Да, принцесо… да, Ваше… ще бъде изпълнено — измънка часовоят.
— Ти от личната гвардия на чичо ми ли си?
— Съвсем не съм имал тази чест, служа на източния вход на парка и когато Негово височество напусна двореца днес следобед, преди да умре, искам да кажа, че тогава още не знаехме това, аз бях изпратен тук да Ви охранявам.
— Да ме охраняваш или да охраняваш другите от мен?
— Ами… — грубото селяшко лице се сгърчи.
Изглеждаше простодушен и честен човек.
— Как се казваш?
— Феал Истарк, Ваше… — той се обърка съвсем и млъкна.
— Феал Истарк, от този момент те назначавам в моята лична охрана. Избери още двама-трима души, на които имаш доверие, за да те сменят. Те ще бъдат под твое командване.
Радостта на човека беше неописуема, след като проумя неочакваното си повишение. На устните му грейна недоверчиво-налудничава усмивка и той пристъпи към нея, напълно забравил за предполагаемата й болест.