— Много правилно решение сте взели, принцесо! — Ардар я погледна с уважение.
— Мисля, че по време на отсъствието ми, Хонстел ще процъфтява под мъдрото управление на жреците.
— Съмнявах се във Вас, но сега съм убеден, че сте достойна и светли дни очакват кралството след Вашето пълнолетие.
— Дадох рицарско звание на един човек и му възложих командването и назначаването на личната ми охрана. Моля Ви да оформите това с необходимите документи.
— Съобщете ми имената, когато Ви е удобно.
Ардар беше изпълнил блестящо задачата си и тръгна да си върви заедно с Хакрит, неволен слушател на разговора.
— Омръзна ми да лежа и да се чеша — оплака се Кокорл, след като посетителите си отидоха. — Ти се държа много добре, като се вземе предвид силата и самочувствието на този човек.
— Надявам се да е така — отговори момичето. — Още днес потегляме със совалката за Забраненото селище и ще я натоварим на някой от чуждестранните кораби, който се съгласи да ни превози до Каскот. Няма да вдигаме шум около себе си и е най-добре никой да не ви вижда дотогава. Ще дойдете ли с мен или бързаш да заведеш Йеллагр при баща му?
— Има време до срещата, която ми определи уважаемият чичо Трирл. Обстоятелствата тогава бяха неподходящи за близки планове, така че ще те придружим. Трябва да поошлайфам Йеллагр, преди да го представя, и ми е все едно къде ще става това.
На вратата се почука, Феал Истарк беше довел петима от другарите си. Тарасу избра трима души и увери останалите, че в бъдеще ще се възползва от тяхното желание да й служат. Рицарят Истарк изслуша менюто за закуска, подобно на вчерашното, но вече го прие без голямо учудване. Тарасу използва времето до обяд, за да събере багажа си, който не беше много представителен. Нямаше средства да си купи нови вещи в момента, а не искаше да се разбере за заминаването й или да се моли на Ардар да уреди отпускането на пари от хазната. Събра останалите си лични бижута и установи, че стойността на скъпоценностите е предостатъчна. Щяха да тръгнат привечер и тъй като нямаше какво да прави дотогава, се постара да си отпочине и да се наспи.
Бурният горещ вятър, който излезе още следобед, изнервяше часовите и притъпяваше бдителността им. На никого от тях не му мина през ума да вдигне очи към небето, от което се сипеха ситен прах и откъснати листа, затова не забелязаха тъмните сенки, излетели от терасата на двореца. Кокорл и Йеллагр се издигнаха над притихналия град и поеха към планините.
55
— Аз също знам нещичко за откриването на N-Х полето — обади се Ишанг — и ми е крайно интересно какво имате предвид с това, че Найт не го е направил?
— Един разузнавателен кораб за дълбокия космос намерил преди хиляди години на Сизаор, планета на Алфа от Центавър, древни развалини с отломки от уреди и механизми, говорещи за напреднала технология. Найт бил физик от научния екип, който се заловил да изследва находката. Тук учените свършили две неща — убедили се, че останките са от чужда цивилизация, почти сигурно нехуманоидна, и второ — Найт съумял по случайност от намерените части да свърже и задейства генератора на N-Х енергия, който бил в умален модел, но пълен комплект и съдържал даже няколко резервни „батерии“. Той измервал, нагрявал, охлаждал и поставял под налягане елементите, като непрекъснато ги бомбардирал с различни видове елементарни частици. Когато налучкал правилната конфигурация и начин на въздействие върху нея, експлозията отнесла половината лаборатория. Найт бил тежко ранен и облъчен, но продължил опитите, като вече знаел горе-долу какво трябва да се направи. Всички елементи били възпроизведени наново по модел на оригиналите, а той през оставащата му близо година живот унищожил огромно количество от тях, но определил основните ефективни варианти за подреждането им. По-късно Марк Хиндбренер открил предназначението на „сърцата“ и установил, че извън база-1 на Сизаор цялата извънземна конструкция престава да генерира N-X поле. Тогава направил задоволително описание на наблюдаваното явление и конструирал работен модел на двигател. Анихилираната при протичащите процеси материя в „генераторите на Hайт“ се превръщала в енергия, акумулирана в „батериите на Хиндбренер“, също копия на първоначалните „сърца“. Те можели да бъдат активирани на произволно място и време.