— За пръв път чувам, че двамата са си присвоили заслугите за нещо, създадено от чужд разум — каза Синд. — Този момент явно се укрива старателно и с право, не говори добре за човешките възможности.
— Започнала нова ера в междузвездните полети и първите такива двигатели били монтирани в експериментални космически кораби. Очаквало се те бързо да развият скорост, многократно по-голяма от обичайната, както показвали лабораторните изпитания. Уви, експериментът в по-голям мащаб на първо време изглеждал грандиозен провал. Част от корабите имали размери надхвърлящи тези на N-X полето и били буквално разрязани по линията на граничната повърхност. По-малките просто изчезнали и дълго време никой не разбирал какво точно става. Когато се изяснило, че новият тип двигател пренася почти мигновено материалните обекти през гънките на пространството, оставало само той да се усъвършенства и да се определят местата на „вратите“. По случайност първите опити били проведени на Сизаор, близо до една такава „врата“. После тези естествени точки на преход — входовете и изходите в хиперпространството, започнали да се описват и накрая да се използват все по-интензивно. Напоследък се дочуват плахи предположения, че може да ги създаваме сами, но засега това са само теории. Изглежда сме достигнали максимума в развитието си и Империята се е разраснала до крайния си предел, отвъд чиито граници не може да преминем. Много е тревожен фактът, че равновесието ни се крепи на нещо извън властта ни — „батериите на Хиндбренер“ се зареждат само на Сизаор, през произволни интервали от време.
— Точно в това твърдение спокойно мога да се усъмня — обади се Синд. — Доколкото сигурността им е под мое наблюдение, мога да изброя поне десетина такива бази за зареждане.
— Всички те са фалшиви и представляват обикновени складове, където се изпращат тайно пратките от база-1 с готови акумулатори. Сизаор е сърцето на Империята и този факт е замаскиран добре. Който го владее, владее всичко, но според мен и това не е сигурно.
— Разбира се. И откъде идва енергията?
— От друго измерение, от друго време, кой знае? — примигна Боргън. — Интервалите между отделните емисии на зареждане и времето, през което, така да се каже, енергийният канал е отворен, се записват и числовите значения се анализират. В тях редовно се повтарят фундаменталните физични константи, но освен това не сме успели да дешифрираме нищо друго. Не сме дорасли да разберем какво представляват стоящите от другата страна. Вероятността те да са същества, в смисъл на материални субекти, е практически минимална.
— Досегашните ми разкрития изглеждат нищожни на фона на това, което научих от теб — каза Синд. — Все още не мога да осъзная напълно цялостните измерения на положението.
Ишанг отново се изсмя.
— Представете си, че сте изхвърлили някакъв повреден електронен уред и той е паднал по случайност до колония мравки — каза той. — Минавате оттам след известно време и виждате, че те са успели да го сглобят отново и го използват по техен начин. Те имат обаче проблеми с енергията и вие им оставяте няколко батерии, просто за забавление. Мравките ги приемат с това, което при насекомите съответства на радост, и започват да ги носят, когато се изтощят, на същото място. Какво би направил човек в такъв случай?
— Това, което някой прави за нас — отговори Боргън, — макар че примерът е изключително опростен и отразява само елементарни аспекти на събитието. Човекът ще направи така, че мравките да зависят изцяло от него, и ще се опита да влезе в контакт с тях посредством езика на математиката. Въпросът е кога тази игра ще му омръзне и дали тогава няма да унищожи мравуняка.
— Неприятна теория — каза Синд. — По тази логика всеки друг би могъл да мине и нарочно или случайно да ни стъпче, образно казано. Ако бях мравка, която изпитва такива подозрения, щях да се постарая да разбера какво точно става, но при всяко положение да прекъсна връзката и да убедя останалите да преместим мравуняка.
— Къде според теб ще изградим нова Империя? И със старите бавни кораби? Изключено! Освен това случаят може да няма нищо общо с тази мравешка теория, а да е нещо съвсем друго, което не се побира в човешките ни представи и няма да проумеем никога.
— Да, но ако е така? Длъжни сме да се съобразим с опасността, дори и да е малко вероятна. Не е приятно да знаеш, че живееш в резерват.
— Такива са в общи линии идеите, залегнали в основата на бунтовете на различни групи учени, които не искат да работят на тъмно и може би за гибелта на човечеството. Струва ми се, че самият ти си взел дейно участие в потушаването на доста от тях.