Синд се намръщи при това подмятане, но нямаше какво да каже в своя защита.
— Противниците им твърдят, че на този етап не се знае кое би било по-лошо — да се поддържа енергийния канал, въпреки хипотетичната опасност, или да се затвори. Едно е абсолютно сигурно — няма ли N-Х поле, Империята ще се разпадне. Нужни са години от живота ни, за да прекосим разстоянието от Франар до най-близката звездна система, дори радиовръзките ще имат голямо забавяне във времето. Това ще бъде краят на централизираното управление, краят на тази цивилизация, която познаваме. За да извървим наново пътя сами, трябва да минат векове.
— Има ли признаци, че от другата страна се канят да спрат притока на енергия към нас?
— Това не може да каже никой, но засега няма продължителни прекъсвания, които да ни разтревожат, естествено, според нашите представи за продължителност.
— Тогава проблемът си остава нерешен и чисто теоритичен, какъвто си е бил досега. Информацията е важна за мен и в съвсем друг план — разбрах кое е уязвимото място на цялата система.
— Ти няма да останеш жив, за да ти послужи това — поклати глава Върховният академик.
— Защо мислиш така?
— Защото с влизането си тук, след като ме заплаши и принуди да говоря, задейства план „Р“. Императорът предполагаше, че това може да се случи, и взе мерки. Аз мислех, че опасенията му във връзка с теб са безпочвени, но той се оказа напълно прав. Не знам как си накарал Лайал да ти покаже архива, тук обаче се провали. Сградата е под наблюдение, обградена отвсякъде, и ще те заловят. Не ми е приятно, че трябва да направят това в жилището ми, но няма как.
— Знаят ли, че мога да се трансформирам?
— Щом нещата стигнаха до този план, вече да. Сега няма да оставят никой да се измъкне, докато не се уверят, че са те хванали.
— Подслушват ли ни в момента? — обади се Ишанг.
— Не, проверих вече — каза Синд. — Досещам се какво си намислил, те ме очакват под каквато и да е външност, нали така? Значи, когато се уверят, че съм в ръцете им, няма да бъдат вече толкова бдителни.
— Какво сте решили да правите? — попита Боргън.
— Нещо, за което се налага да те скрием някъде — Синд огледа апаратурата покрай стените. — Тук отзад ще ти бъде тесничко, обаче няма да стоиш чак толкова дълго.
Боргън заотстъпва към вратата, но Ишанг му препречи пътя.
— За да не се чудиш, ще ти обясня — каза му той. — Все още никой не знае, че ние сме двама абсолютно еднакви човека, щом и ти си изненадан. Аз смятам направо да се предам, Синд ще ме съпроводи дотам като любезен домакин, а ти само ще пречиш в този случай. Сега ще те приспим и ще полежиш зад тази машинария.
Пред входа на сградата стоеше главнокомандващият елитните имперски части, халдър Скиг Ар, чийто очи се изцъклиха при невероятния успех.
— Не предполагах, че ще арестувам Синд Натх толкова лесно! — изръмжа той със задоволство, насочил оръжието си към Ишанг.
Десетина от хората му бяха направили същото.
— Преди да дойда тук, не знаех нищо — каза Скиг. — Изумих се, като научих, но се оказа, че ти не си толкова неуловим и всемогъщ, колкото се говори.
— Знам кога съм загубил и имам сили да приема поражението — студено каза хораят и протегна ръце да му сложат ограничителите.
— Радвам се, че стана толкова лесно — гъгниво проговори зад него Синд с ръка на гърлото, а с другата уви халата на Боргън плътно около себе си.
Пазачът, който беше там при пристигането им, сигурно не участваше в операцията и сега го нямаше. Това беше техният шанс, защото само той беше видял, че кенархът държи кърпа пред лицето си и говори неразбрано, и можеше да се усъмни сега.
— Другият избяга, но ми се стори случаен човек и едва ли е наясно в какво го е забъркал Натх — продължи Синд. — Беше се облякъл като кенарха и наподобил външността му доста недодялано, веднага се усъмних. Изходът от жилището ми е само този и ще намерите бързо беглеца.
— Сега ще претърсим вътре, няма къде да се скрие от нас — махна Скиг Ар към останалите. — Съжалявам за безпорядъка… добре ли сте, уважаеми кенселдоратор?
— Натх ме удари в яда си — изхърка Синд. — Не е страшно, за щастие в кръга на задълженията ми не влиза това да пея.
Скиг се ухили съчувствено. Бяха останали само той и двама от хората му. Усмивката му замръзна при вида на невропарализатора, който мнимият Боргън извади изпод халата си и повали двамата гвардейци до него. Учудването още не беше изчезнало от лицето му, когато Синд го прескочи, за да освободи ръцете и краката на Ишанг.