— Знам — усмихна се Тарасу. — Но както се разбра, в Империята никой няма полза да е на прекалено достъпно и оживено място.
— Здравейте — Йеллагр се провираше с мъка през вратата. — Това е по-отвратително обиталище дори от моя Подземен дворец.
— Надявам се, че нямаш желание да се върнеш там, скъпи братовчеде? — язвително подметна Кокорл.
— Не, разбира се, за пръв път съм на свобода — с отчаян напън Йеллагр се изхлузи и влетя вътре, като се блъсна в Тарасу.
— Това, че корабът е двуместен, предполага някой от нас да бъде в медицинския стационар по време на скока — каза момичето, когато възстановиха реда в тясното пространство на мостика.
— В дупката, наречена стационар, може да се чувства удобно само човек — изпъшка Кокорл. — Тарасу, ще се наложи ти да стоиш там, за да отстъпиш едното кресло на Йеллагр. Едва ли ще бъде тежка тази услуга, която оказваш на бог Йали.
Тя го погледна накриво. Поради анатомичните особености на джорхите от изражението му не се разбираше лесно дали се подиграва, но го познаваше от доста време и беше сигурна в това.
— Освен всичко друго той е опашат, за разлика от мен, и си представям в какво трябва да превърнем креслото, преди да седне в него — люспите на Кокорл се раздвижиха от подкожни спазми, придружени с ръмжене.
Външните белези на смеха изглежда бяха универсални при разумните същества. Йеллагр изсъска неуверено и погледна към Тарасу.
— Ела тук да видим какво може да се измисли, за да ти бъде удобно — тя стана и посочи седалката.
С помощта на Кокорл и няколко инструмента, използвани не по предназначението им, изтърбушиха облегалката и настаниха Йеллагр.
— Напълно съсипахме креслото, но ще платя щетите, когато върнем кораба — каза Тарасу доволна.
— Както и да обясниш тази повреда, ще се усъмнят в душевното ти здраве — Кокорл подритна разпилените наоколо пластмасови парчетии, метални ленти и валма пълнеж.
Попипа грубо разкъсаните крайща на зейналата дупка и люспите му се загърчиха отново.
— Хубаво е, че си толкова весел — момичето се залови да събира боклука, — но май започвам да харесвам повече компанията на Йеллагр.
— Защо да не съм радостен, като свършихме толкова добра работа? Спасих ти живота, вие ме отървахте от кулата, освободихме Йеллагр и сега отиваме здрави и невредими на Каскот — Кокорл се озъби в подкупваща джорхска усмивка. — Остава да се занимая с теб, братовчеде. Трябва да се постараеш, за да заприличаш някак на мен в повечето отношения. Какво има, нещо не е наред ли?
Йеллагр се беше свил в креслото и гледаше встрани.
— Амии… — измънка той. — Особена гледка си, като стоиш така, с раззината уста.
— Какво?
— Боя се да не те обидя, но ми изглеждаш много, хм… грозен и не бих желал да приличам съвсем на теб, ако ще правя такова отблъскващо впечатление.
Тарасу се изкиска, а Кокорл остана безмълвен.
— Никога не съм се смятал за образец на джорхска красота — каза накрая той засегнат, — но за пръв път чувам, че съм отблъскващ. Повечето млади женски създания на Шуист намираха в мен различни достойнства, а външността и обноските ми минаваха за приятни.
Измъченият и смутен Йеллагр не отговори и момичето се зае със защитата му.
— Не разбираш ли какво е станало, Кокорл? Откакто се помни, той е виждал около себе си само хора и е свикнал с тях. Знае как изглежда, но едно е да знаеш, а друго да се погледнеш отстрани. Не му се сърди, трябва му време да се окопити.
— Вече ми е ясно, че трябва да започна с него от нулата и даже от по-малко — укроти се Кокорл. — Доста съм млад, но тъй като наблизо няма по-опитен от мен, ще се нагърбя с това тежко задължение. Трябва да ме слушаш внимателно и да изпълняваш, каквото ти кажа, така няма да ни създаваш проблеми.
— Да — кимна послушно Йеллагр.
— Не се вживявай чак толкова — язвително се обади Тарасу, — той не е малоумен. Както ти се изрази подигравателно, няколко века сме го тачили като наш бог, ако това ти говори нещо. Неприятно ще ми бъде да му нареждаш и се държиш грубо с него, под предлог, че го обучаваш.
— Никога не съм мислил да се държа грубо — вирна глава Кокорл. — Защо не го оставим той да реши? Искаш ли да слушаш напътствията ми, Йеллагр?
— Разбира се, уважаеми братовчеде, толкова неща искам да науча! Ще ти бъда изключително благодарен за ценното време, което губиш с мен — каза виновникът за спречкването им.
— Виждаш ли, той знае кое е добро за него — Кокорл тържествуващ се зае с просветителските си задачи. — Първо бих искал да проверя какво умееш да правиш. Затвори си муцуната и се опитай да чуеш това, което ще ти кажа.