Изминаха няколко минути и Йеллагр се осмели да проговори.
— Започваме ли? — попита той плахо.
— Че аз започнах! Никакъв резултат няма, направо си отчайващ — тросна се учителят му. — А сега опитай пак.
Настана ново продължително мълчание, Йеллагр пъшкаше и сумтеше от напрежение.
— Не става, въпреки че се напрегнах, колкото можах — призна той отчаян след малко. — Виждам единствено разни несвързани неща, не съм сигурен дали не си ги измислям аз. Има някакви жълти планини, безброй върхове като кристални игли. Падам отнякъде и усещам, че съм си счупил дясното крило, провиснало е и се влачи зад мен… после се състезавам с приятелите си кой ще направи най-дълги огнени струи над един каньон с виолетов мъх по стените…
— Дясно крило, виолетов мъх, това са детските ми спомени, като че ли — промърмори Кокорл. — Я престани веднага!
— И някакъв женски джорх с яркожълти очи, много лъскав и приятен, приближава муцуната си до моята, вдига лапа…
— Казах моментално да престанеш да се ровиш в мозъка ми! — озъби се Кокорл. — Забравих, че ти си абсолютно невъзпитан. Не усети ли, когато премина преградата на личните преживявания? Много работа ще имам с теб, просто си като невръстно дете!
— Ссссъжалявам — Йеллагр се сгърчи неловко.
— При тези излъчвания на Хонстел, пречещи на псиконтактите, нямаше да можеш да се развиеш дори и да си знаел как. Не е имало кой да ти покаже, но ти все пак си се научил да предаваш на подходящи приемници от хората послания с постхипнотично действие, значи заложбите ти не са закърнели. Тарасу е неподатлива, но е запазила повърхностни следи от въздействието ти и ги възпроизвежда, когато контролът на съзнанието й е отслабен. Тя бълнуваше и ни предаде молбите ти за помощ на чист джорхски език. Освен това е запомнила танците, които си й показал, и ги изпълнява дори в нормално състояние.
— Те ми харесват, въпреки че не помнех откъде ги знам — намеси се момичето. — Изобщо не съм си представяла, че подсъзнателно съм запаметила съобщение и внушения да замина някъде и да намеря на кого да го предам. Значи затова другото останало живо момиче преди мен, след като излязло от Пропастта е изпитвало желание да напусне Хонстел?
— Да, добре си я спомням — потвърди Йеллагр.
— Тогава не е имало Космическо градче, тук са кацали кораби съвсем инцидентно и тайно. Горката девойка е изглеждала луда, а шансът някой да получи посланията ти е бил нищожен.
— Нищожен, но не нулев, както виждаш — каза Кокорл. — Случайността е пожелала ти да отидеш точно където и когато трябва. Сега предлагам да се нахраним, после ще продължа уроците с братовчеда Йеллагр, докато Тарасу наблюдава уредите. След като те сменим, ще му покажа основните неща по управлението на кораба и совалката.
След скока пристигнаха в Тоарг, трансферен възел, откъдето се отваряше проход за звездната система Хиндра с обитаеми планети Каскот и Ферил. На Ферил беше разположена кантората на междузведния транспортен тръст и трябваше да натоварят совалката си на някой от редовните рейсове към Каскот. На кръстовище Тоарг се наложи да направят непредвиден престой поради повреда в двигателната система. Тарасу се изнерви от чакането, джорхите също. Когато накрая корабът беше ремонтиран и се приземиха на Ферил, Йеллагр беше толкова напреднал под ръководството на Кокорл, че Тарасу премина митническия контрол, придружена от два хиртела.
Оказа се, че се е появил огромен проблем — на Каскот беше обявено бедствено положение заради неизвестна смъртоносна болест, затова всички кораби, насочили се натам, се отклоняваха и задържаха на Ферил. Според последните сведения преди да прекъснат съобщенията, две-трети от населението измрели, предимно в градските центрове. От управляващите органи на Федерация Каскот били живи няколко сенатори, но от тях вече нямало полза. Обществените организации се разпадали, връзките между населените места престанали да съществуват. Областите останали изолирани с разпръснати на големи разстояния групи оцелели, предимно в рядко населените земеделски райони. Всичко това беше стара информация, никой не знаеше какво става там сега и дали изобщо има останали живи хора. Заразата започнала от космопорта и парализирала дейността му. След излетелите няколко конвоя ужасени бежанци, нямаше повече вести от Каскот.
От Ферилското представителство и тамошната колония бяха евакуирани само няколко души. Тълпа разтревожени близки обсаждаше центъра за връзка с Карантинната станция, намираща се на един от сателитите. Сформираше се научна експедиция, която трябваше да потегли след няколко дни и й предложиха да изчака завръщането им с някакви резултати. И дума не можеше да става да я откарат на Каскот, но пилотът на един бездействащ товарен кораб се съгласи да се доближи максимално до границите на санитарния кордон и да изстреля совалката на неин риск. В бюлетина на Здравните служби имаше карта с огнищата на заразяване отпреди една декада, тъй като не разполагаха с по-добра, и той я посъветва да търси оцелелите в сравнително безопасния район, очертан там. Това ги устройваше, защото Азман живееше наблизо, в градски център Гриав. Пилотът я предупреди, че ако оживее по случайност и излети обратно, после трябва да отиде направо в станцията на сателита или ще бъде унищожена.