Той млъкна, наклони глава настрани и сякаш се заслуша в нещо. Накрая промълви тихо.
— Няма живо мислещо същество околовръст.
— Кой тогава е спуснал щитовете?
— Може да са ги включили, преди да избягат или да умрат. Никой не ги поддържа сега и сигурно работят с остатъчна мощност. Притокът на енергия ще спре и скоро огънят ще погълне сградите.
— Прослушай съобщенията, дали няма нещо за нас.
— Точно това правя в момента.
Кокорл се наведе към пулта, докато описваха широки кръгове над незасегнатите постройки.
— Там има нещо! — обади се Йеллагр внезапно. — Движеше се и се скри зад ъгъла.
— Ето, хванах сигнала! — извика радостно Кокорл. — Азман е оставил координатите на мястото, където да ги намерим. Тримата са живи, евакуирали са се, преди да се изчерпа енергията за щитовете.
— Кокорл, на тази улица има нещо, може да е оцелял човек. Завий натам — каза Тарасу. — Къде ги е завел Азман?
— Някъде в района, над който прелетяхме, в отдалечено и закътано селище на група привърженици на естествения начин на живот — той обърна катера в посоката, която му сочеше момичето. — В момента гоним призраци, малко е вероятно някой да издържи, дишайки тази газова смес.
Пресечката се разкри пред тях, между развалините си пробиваше път дрипав силует. Той се покатери по една от тях и изчезна от очите им.
— Човек е, трябва да го настигнем!
— Не може да бъде, та той нямаше дори филтрираща маска! — опули се Кокорл. — Невъзможно е да остане жив.
— Но е факт — каза Тарасу. — Спри до голямата сграда на следващия ъгъл и включи високоговорителя.
Извикаха човека, но той не се показа. Зад огнеупорните колони на зданието, където се беше пъхнал, виждаха част от бос и мръсен крак.
— Изглежда се е побъркал от страх, ще слезем да го приберем — Тарасу сложи шлема си и тръгна към люка, а Кокорл я последва неохотно.
— Щом аз вземам предпазни мерки, значи той би трябвало да е саламандър, а не човек — изръмжа джорхът. — Точно така, това е хуманоиден робот с нарушени функции.
— Синд ми обясни, че хуманоидите са се оказали непригодни и не се произвеждат отдавна.
— Някой стар, запазен модел може би? — Кокорл нахлузи маската си с отвращение.
Тръгнаха предпазливо напред, заобикаляйки кръстосаните овъглени части от конструкцията. Човекът стоеше зад колоната и ги гледаше безизразно.
— Не се плаши, ние сме приятели — каза Тарасу на сиен с ласкав тон и протегна към него празните си ръце, обърнати с дланите нагоре. — Кокорл, ти хиртел ли си в момента?
— Човек съм, мизерен и дрипав като него — троснато отговори джорхът зад гърба й.
Той пристъпи напред и хвана жалката фигура за раменете. Човекът не реагира, въртеше бавно глава и ги разглеждаше.
— Сега ще те пренесем оттук на по-добро място извън града — продължи Тарасу.
Нямаше признаци, че той я разбира, в мътните очи, вторачени в нея, не светеше разум.
— Има ли и други хора наоколо? — момичето изпъшка от безсилието си. — Точно сега се нуждая от лингвотранслатор!
— Хайде да се връщаме, ще го разглеждаме и успокояваме в катера — Кокорл повдигна мъжа като парцалена кукла и закрачи обратно. — Нещо не ми харесва тук.
— На мен също, но трябва да спасим, когото можем.
— Предчувствам, че ще си навлечем неприятности — джорхът мрачно погледна отпуснатото в лапите му тяло. — Вече влязохме в контакт, нещо което трябваше да избягваме.
— По-добре ли е да го оставим да загине тук?
— Щом не е загинал досега, не се тревожа за него. Проумяваш ли, че след като аз се допрях до него, ти повече няма да сваляш скафандъра си? Дори в катера.
— Заразата не се предава по въздуха — колебливо каза Тарасу.
— Това са предположения, положението може да се е променило. Примири се с факта, че ще бъдеш непрекъснато опакована.
Бяха стигнали почти до изхода, когато от надвисналия над тях свод се дочу протяжно и зловещо скърцане.
— Бягай! — извика Кокорл, пусна човека и силно я блъсна напред към улицата.
Тарасу пробяга няколко крачки, спъна се и се претърколи навън. Усещаше град от падащи предмети, които се сипеха върху нея, за щастие скафандърът донякъде неутрализираше ударите. Тя разбута заровилите я неща, изправи се и се огледа. Човекът, когото бяха преследвали, се измъкваше наблизо от куп пенобетонни късове и изглеждаше в още по-плачевно състояние. Там, където стоеше джорхът преди малко, се извисяваше грамада от сриналата се сграда. Кокорл беше заринат под тонове отломки.
Тя задърпа с всички сили стърчащата наблизо метална плоскост, но другият й край беше безнадеждно затиснат и не помръдна. Постепенно проумя безсмислието на усилията си и отпусна ръце. За да се разчистят развалините, бяха нужни много хора и техника, с която да повдигнат тежките блокове. Обърна се към катера и застина. Върху него явно се беше стоварила част от зданието и го беше преобърнала надолу по стръмната улица, но отвътре се чуваше потракване, значи Йеллагр беше жив. Парчетата бяха значително по-малки, затова тя се покатери и започна да ги хвърля долу.