Отсреща се съвещаваха полугласно, а после се обади същият глас.
— Хвърли всички оръжия и се изправи, само ти! Обърни се много бавно, ръцете горе и без резки движения!
Тарасу изпълни точно наставленията и видя няколко брадясали лица, надничащи над стъблата. Дулата на непознатите оръжия, които държаха, бяха насочени към нея.
— Момиче е, в скафандър, изглежда нормална — извика предводителят и още десетина души се показаха от другата страна на просеката.
— Откъде идваш? — обърна се той към нея, без да свали оръжието.
— Дойдохме от Ферил с кораб, който пренесе совалката ни до санитарния кордон. Преминахме го с нея.
— Защо тогава ходите пеш? — подозрително попита мъжът.
— Отидохме в Гриав, където една полуразрушена сграда се срина, затрупа един от нас и повреди катера. Излетяхме някак от града, но машината отказа и я приземихме в околностите.
— Какво е това чудовище с теб?
— Той е от друга раса, джорх, казва се Йеллагр.
— Очаквахме да намерим момиче с някакво дребно животно, не ни беше казано нищо за чудо… за него. Как се казваш?
— Тарасу.
— Това съвпада — обади се някой до водача, — само джорхът ме съмнява. А е имало и трети с тях.
— Другият джорх на име Кокорл остана под развалините в града — каза бързо момичето. — Йеллагр не беше предвиден да дойде с нас.
— Имената и твоят вид са точно по описанието, но трябва да проверим дали сте „чисти“.
— Проверявайте — съгласи се тя.
— Кой е другият човек?
— Сет. Каскотянин е от Гриав.
— Значи в града сте излизали от катера, така ли?
— Слязохме малко преди да падне постройката. Аз бях със скафандъра, а Кокорл с дихателен филтър. Тогава намерихме Сет.
— Той изглежда от вампирите — каза предводителят.
— От кои?
— Жителите на града, не ги ли срещнахте?
— Мярнаха ми се няколко сенки, но Сет е единственият, когото видях отблизо.
— Докосвала ли си се до него, той не направи ли опит да влезе във физически контакт с теб? — личеше, че очакват отговора й с нетърпение.
— Аз не съм го докосвала, а той като че ли изпитва ужас от мен.
Оттатък разговаряха тихо и разпалено известно време.
— Повечето от нас се съмняват и не ги обвинявам след всичко, което преживяхме — каза водачът. — Свали си шлема, въздухът е напълно безопасен.
— Сигурни ли сте? — попита Тарасу.
— Да. Прекият контакт с вампирите е единственото опасно и фатално нещо.
Момичето изхлузи шлема, остави го на земята и с удоволствие вдиша сухия, прашен аромат на нивата.
— Ела по-близо до нас и съблечи всичко.
— Изобщо не мисля да правя това — възмути се тя. — Не знам какви са порядките ви на Каскот, но не ми харесват и съм сигурна, че не искам да ги опознавам!
— Момиче, разбираш ме съвсем погрешно — сухо каза водачът. — Искаме само да огледаме кожата ти, за да се убедим, че не лъжеш.
— Не съм никакво момиче, а почти кралица на моята планета, и не желая да се разсъбличам.
— Тук си на Каскот, ако си забелязала. Това е нашата планета и имаме изключително бедствие на нея.
— Тогава измислете нещо друго.
— Надявах се да си спестим лабораторните плъхове, но няма как — оръжието в ръцете му изчезна и на негово място се появи малка телена клетка.
В нея, доколкото му позволяваше пространството, се мяташе голям сивочерен плъх и с дългите си остри предни зъби правеше напразни опити да прегризе здравите метални пръчки. Мъжът излезе от прикритието си, остави клетката на земята и се отдръпна отново.
— Какво да правя с това животно? — попита Тарасу.
Плъхът седеше на задните си лапи, вперил лъскавите си очи в нея, а мустакатата му муцуна смешно помръдваше насам-натам.
— Вземи го.
— Ще ме ухапе веднага, щом го пипна.
— Вдигни цялата кутия и просто я подръж в ръце.
Тарасу се наведе и взе клетката. При разклащането гризачът се озъби, изфуча и се хвърли към ръката й, но мрежата го спря. Като усети, че засега не го заплашват пряко, той се укроти, седна пак в ъгъла и се загледа изпитателно в нея.
— Е, и какво?
— Нищо, всичко е наред. Дай го сега на така наречения Сет.
Тарасу протегна ръце и пристъпи към него, за да му предаде клетката, но той отскочи като ужилен, а плъхът сякаш побесня. Замята се, издавайки пронизителни писъци, козината му се изправи и щръкна на вълни, от което заприлича на телена четка.
— Вампир! — извика водачът и няколко души изскочиха с насочени в Сет оръжия.
— Не знам какво искате да кажете, но не може да застреляте някого току-така, само защото е имал нещастието да се разболее — Тарасу се изправи между разярените мъже и жертвата им. — Той не ни направи нищо лошо, нито пък на вас. Нямате право да го убивате.