— Седнете и нека го изслушаме спокойно — Тарасу не беше помръднала от мястото си.
— На последната страница, която обмислям от доста време, е описано случилото се на Каскот. Създанията, нека ги наречем Кайя, наистина се прехвърлят тук и това е едва началото, скоро ще бъдат навсякъде. Тарасу беше абсолютно права — не всички от тези други светове искат да ни унищожат. Има същества, които са на наша страна, и те са ни повече, ни по-малко… нашите богове!
— Нашите какво? — изумен попита Синд.
— Различните народи са ги наричали с различни имена, някъде са били много, а в други култури са почитали само един бог. Аз съм запознат с религиозните вярвания от зората на човечеството досега и ви уверявам, че списъкът е безкраен, но зад различните проявления прозира общ корен — Озирис, Бел-Мардук, Зевс, Юпитер, Йехова и всички други божества са проявления на единна същност, недостижима за нашия разум. Йали или Йеллагр е едно нелепо и тъжно изключение, както сигурно и някои други имена, но това не променя правилото.
Синд изръмжа нещо нечленоразделно.
— Няма нужда да убеждавам дълго Ишанг и Тарасу — обърна се ведът към него. — Ти си атеист, но си умен човек и също ще се съгласиш с мен накрая, само трябва да си отговориш на няколко въпроса. Първият е: могат ли хората да създадат и използват хиперпространствения двигател на сегашния си етап на развитие, без волята на създателя или създателите му?
Синд сви рамене.
— В такъв случай може ли този, който притежава знания недостъпни за нас, да ни унищожи, ако поиска това?
— Предполагам, че да.
— Тогава има ли значение как ще ги наричаме, когато за нас те представляват точно това — добри, зли и в по-голямата си част може би просто безразлични богове?
— Добре, разкажи ни за тях — предаде се Синд.
— Не знам каква е тяхната природа, може да са няколко отделни същества с едно лице или едно с няколко лица, но така или иначе Абсолютният дух, наречен така в книгата, и неговите проявления — боговете — са избрали нас да спасим човешката цивилизация и затова притежаваме части от Звездата Аийел. Трябва да я занесем там, където ще можем да използваме пълната й сила.
— И това го пише тук? — Тарасу посочи гнусливо корицата с пръст. — Защо не ни го каза по-рано, може би щяхме да предотвратим това, което се случи на Каскот. Къде трябва да занесем Звездата?
— Не знам — тежко отрони Азман. — Текстът, където го прочетох, се появи днес, но не е пълен. Липсва името и разположението на мястото.
Той разтвори книгата и показа знаците вътре. Те изпъкваха и сякаш плуваха във въздуха над странната, неприличаща на хартия материя. Последните няколко страници, прелистени от него, бяха съвсем празни.
— Сега трябва да взема едно важно решение и съм сигурен, че след като направя това, ще научим всичко.
— Досещам се какво имаш предвид — обади се Тарасу. — Длъжен си да избереш дали да останеш тук, за да спасим планетата, или да тръгваме направо към Мястото, където и да се намира то, щом ние сме определени за спасители на човечеството.
— Досега размишлявах върху това и реших — тихо каза ведът. — Потегляме веднага, щом всички хора се качат в кораба.
— Струва ми се, че по него има още доста дребни, но необходими поправки — Синд беше огледал транспортьора и не остана възхитен от ремонта.
— Дори и в предишното му състояние бих могъл да ви отведа до Ферил с него, но ненужното използване на силите ми ги изчерпва. Сега се налага да се намеся съвсем малко — ведът се втренчи в непълната допреди малко позиция, където вече проблясваха знаци.
— Не мога да ги разчета и ме боли главата, когато се взирам в тях — Тарасу потърка челото си.
— Книгата е моя и те са предназначени за мен — Азман изглеждаше тъжен. — Решението ми е било правилно и сега знам къде трябва да отидем — на Сабха. После ще ви предам съдържанието на новопоявилия се текст, нека помогнем при товаренето на кораба и да отлитаме.
— Всички тези хора от Каскот ли ще водим с нас? — попита Ишанг
— Ще ги оставим на карантинната станция и ще продължим сами.
— Излишно е да се притесняваме за санитарния кордон и други такива подробности, нали? — въпросът на Тарасу беше изцяло реторичен.
58
Огромната товарна ракета се справи с излитането, но без помощта на Азман положително щеше да има проблеми. Всички кътчета на кораба бяха претъпкани с хора до последен предел, но неудобното пътуване не продължи дълго. Командващият флотилията, образуваща кордона, изпадна в ужас, когато се озоваха зад гърба му, но се успокои, щом разбра, че държат курс към карантинната станция на сателита.