— Направо е чудо! — Тарасу се беше замислила. — За теб не знам, но какво ще стане, ако ние не можем да преминем?
— Каквото и да стане, ще бъде правилно и предвидено. Книгата не лъже, ние сме предопределени да се противопоставим на създанията от другите светове и измерения.
— Доста непосилна задача. Всъщност, откъде имаш тази книга-оракул?
— Даде ми я един потомък на моя род, славещ се с гадателите, магьосниците и други свои издънки със странни и свръхестествени прояви. Той живееше в поселищата на Необвързаните и на вид изглеждаше съвсем обикновен стар човек, като изключим облеклото и държанието му. Беше неспретнат и див — такова впечатление създаваше на пръв поглед. Останалото ще видите после.
— Ще видим?!?
— Не мога да разкажа всичко с необходимата точност и изчерпателност, затова ще го видите в съзнанието ми, ако и когато придобиете това умение.
— Едва ли ще стигнем до този стадий — обърна се Синд. — Въпреки всичко, напредваме доста бързо и след два-три часа ще застанем пред Арката.
— Не е много, но не завиждам на околните нещастници — каза Тарасу.
— Изтичат последните мигове на страданията им и те ще ги понесат търпеливо.
И наистина никой не стенеше и не се оплакваше. Азман не пожела да обясни нищо повече, млъкна и се замисли. Напрежението и витаещото напрегнато очакване не предразполагаха към разговори и колкото по-напред отиваха, толкова повече те замираха. Накрая благоговейната тишина се нарушаваше само от шепот.
— Остава съвсем малко — тихо каза Азман. — Гледайте надолу и просто следвайте вървящите пред нас. Ако сиянието стане непоносимо, направете следващите няколко крачки със затворени очи.
Момичето изпълни точно съвета му и се изненада, че не почувства никаква топлина, докато преминаваше през Арката. В съзнанието й пламъкът и светлината бяха свързани с горещина, а при последните си стъпки усети дори хлад.
— Сега може да гледате — обади се ведът. — Добре дошли при обучаващите се в първи кръг на Култа.
— Арката е пак пред нас! — възкликна Синд.
— Тази е следващата. Погледни назад.
Дългата върволица от хора беше изчезнала, нямаше ги мрачните зъбери и сенчестата котловина, през която вървяха последните няколко часа. Над дълбоката пропаст зад тях се издаваше стръмна площадка. Върху нея през дълги интервали от време се появиха още двама души и се заоглеждаха смаяни. Арката отпред беше по-тясна, но блестеше по-силно от предишната.
— Отсега нататък стават все по-малки и сияйни. Утре ще се опитаме да минем през тази, днес вече е късно. Освен това не може да се преодолеят две нива за един ден.
— Тук ли ще спим? — Тарасу се огледа.
— Не, ще вървим наляво или надясно, докато стигнем някое от близките поселища за учениците.
— Откъде намират храна в тези чукари? — попита Синд.
— От долното ниво. Спомняш ли си продуктите, които оставяхме всеки ден върху кръга с огледална повърхност до хълма, когато бяхме във временните лагери долу?
— Предположих, че е някакъв обичай.
— Всичко това пристига тук. Обучението е изтощително и трае дълго, не може да се прекъсва за земеделска работа.
— Какво се изучава в този кръг?
— Тези, които напълно са овладели исканите умения, усещат физиологичните процеси, протичащи в телата им — дишане, храносмилане, движение на кръвта, работа на сърцето, както и хиляди други дребни неща. Те нормално са забранена зона за съзнанието ни и са скрити от него зад плътно затворени врати.
— Не ми се вярва да успеем в това за половин ден и една нощ — Тарасу поклати глава. — Струва ми се, че са нужни години.
— Обикновено да, обаче ние сме призовани. Може би частите на Звездата, които притежаваме, ще ви помогнат да прескочите фазите в продължителния срок на обучение.
— Как се постигат тези умения по обичайния начин?
— С постоянство, воля и непрекъснати тренировки. Нужно е да се освободи съзнанието от безбройните дреболии на ежедневието, които го запълват, претоварват и разсейват. Трябва те да се изтласкат от него, като се сведат до необходимите за оцеляването и така да се стеснят лъчите на разума в малък сноп. Освободената и фокусирана по този начин мисловна енергия се насочва навътре до местата, в които обикновено съзнанието е възпрепятствано да навлиза. Този метод се упражнява непрекъснато, за да се получи пълна концентрация, използва се и в следващите кръгове, като се усъвършенства и развива в необходимата насока.
— Ефектът е поразителен, доколкото съм наблюдавал твоите действия — Синд посочи напред. — Там виждам някакви къщи.
— Вече пристигнахме, няма да продължаваме нататък като другите ученици. На всеки от тях е отредено определено място, а за такива като мен има специална постройка в близост до Арката. Там ще се нахраним и ще отдъхнем. Тя със сигурност е празна — ведите от шести кръг, завърнали се да продължат Посвещението си, са изключителна рядкост.