— Не бих искал да съм на твое място, човече! — каза карталът на раздяла, докато сваляше белезниците му.
Синд също не искаше, но нямаше избор. Вратата хлопна и той остана сам. Обърна се, като усещаше болка при всяко движение, и отложи размислите за сутринта, когато се надяваше да ги подхване с по-бистра глава.
13
Двамата мъже показаха пропуските си на входа на ремонтния док и повиканият служител, облечен в оранжев гащеризон с чернобялата емблема на наземните сектори, ги поведе навътре.
— Корабът ви е готов, момчетата току-що приключиха работата си по него — каза той и гордо посочи блестящия с новото си покритие „Буреносен облак“.
Чен тръгна към входния люк след раболепно усмихнатия контрольор, а Ишанг почука по външната обшивка на корпуса и критично я огледа от всички страни, докато ги чакаше да влязат в кораба. Работниците бяха тръгнали на почивка и в халето се мяркаха само няколко дребни фигурки по далечните плетеници на рампите. Като изчака подходящ момент, той се шмугна зад прикритието на една колона. Целта му — „Хаврия“ — се извисяваше наблизо със стърчащи около нея решетъчни метални конструкции на работните платформи. Наоколо нямаше никой. Ишанг се покатери пъргаво до люка, извади малка пластинка и я допря до вдлъбнатината със същите размери. В открилата се вътрешност на кораба беше пусто и тихо. Той влезе, бързо затвори люка след себе си и затича по коридорите, докато стигна в командния отсек. Припомни си схемата на различните устройства, показана му от Молителя, и с ловки движения свали един панел от облицовката на селектора. Огледа намиращите се вътре части — размесени и сплетени като кълбо разноцветни стъклени змии — и намери необходимия му микрочип. Извади го внимателно и постави друг, идентичен на вид, който му беше дал Раван. Работеше с крайно старание, така че накрая и специалист не би открил замяната без основен преглед. Сложи панела обратно на мястото му и забърза към изхода. Докато стигне до „Буреносен облак“, не се появиха хора и когато служителят и Чен излязоха, той ги чакаше там, където го бяха оставили.
— Настройката на екраните е идеална, не може да бъде направена по-добре — говореше оранжевият и постепенно повишаваше тон.
— А какво ще кажете за петънцата в долния край на централния екран? — смирено, но твърдо му опонираше Чен.
— Няма никакви петна! — тросна се мъжът. — Това са временни енергийни разсейки в първия момент след включване.
— Не може да отречете, че синхронът при прехвърлянето на картината закъснява с части от секундата — продължаваше Чен.
— Закъснението е напълно в рамките на технически допустимите стойности — заекна позеленял служителят.
— Закъснение, което забелязвам с просто око, не може да бъде допустимо. Моля ви да бъде отстранено.
— Не мога да докарам хората си да започнат наново вече свършена работа, и то — добре свършена, независимо какво казвате вие!
Ишанг реши, че е време да се намеси, и пристъпи между тях.
— За новата настройка ще платя допълнително, в брой. Бих искал всичко да е изрядно — и той тикна пачка банкноти под носа му.
Непреклонността на контрольора започна да се топи.
— Възможно е да стане, обаче сме затрупани с поръчки, които ще изостанат, трябва да променя графика, а пък и…
— Това е за работниците — прекъсна го Ишанг и извади втора пачка, — а това е за вас, малка компенсация за причинените неудобства.
— Ще се постарая да направя нещо — омекна съвсем човекът, — но е невъзможно да свършим по-рано от четири дни.
— Не бързаме, работете нормално — успокои го Чен и тримата тръгнаха към изхода.
— Хей, Сервин! — извика контрольорът, след като ги изпрати до площадката и се скриха от очите му.
Помощникът му изскочи от остъклената кабинка, където тъкмо беше се заел с обяда си.
— Тук съм, господин Фарт, какво има?