— Засега ще играя, както кажете вие, но ще дойде и моят ред — обърна се той към невидимите си събеседници, загледан мрачно в тавана.
Хардийн дойде да го вземе и го откараха с роптер на Арената. Само двама души освен пилота го съпроводиха до Черния дворец, където го оставиха в трапезарията. Той имаше представа за правилата на Турнира, затова внимателно огледа насядалите около масата. Принц Марзак и братята определено не му харесаха. Глупостите, които дърдореха те, го дразнеха дори след принудително наложеното мълчание напоследък. От лявата му страна седеше симпатично момиче, което се хранеше равнодушно и не каза почти нищо. След като го разгледа, то не му обърна повече внимание, заето със собствените си мисли.
Обядът беше чудесен дори и само защото вместо четирите стени на килията, през отворените прозорци се откриваше изглед към парка зад силовата стена, опасваща Арената. Вместо блудкавите затворнически каши, масата пращеше от блюда, превъзхождащи по качество и разнообразие менюто в „Корона“. Нуждата да се възстановява заставяше Синд да се храни така, че за страничен наблюдател би изглеждал обхванат от ненаситна лакомия. Съседът му отдясно нямаше време да го наблюдава, защото също като него поглъщаше големи количества храна с видимо удоволствие. При дребното му телосложение не ставаше ясно къде вмества всичко това. Отначало Синд помисли, че и той натрупва енергия, но внимателният оглед не показа характерните белези. Хайат беше един съвсем обикновен човек с огромен апетит. Целият труд да бъде принуден Синд да седи сега тук имаше смисъл, ако трябваше да се срещне с някого или да присъства на особени събития. Сътрапезниците му бяха ромийци, само Тарасу беше от друга планета, но всички те не блестяха с нищо.
В състава на Черната армия имаше и два Дракона, чиито столове бяха още празни. Докладите, представяни на Императора относно тези същества, и натрупаната от предшествениците му информация не бяха изчерпателни. Случаят отреждаше на него да запълни празнотите и вероятно драконите бяха тези, с които трябваше да се срещне. Така поне му казваше логиката. Той започна разговор със съседа си, който приключи с обяда и се облегна доволно пред камара празни чинии. Бившият управител Хайат беше имал допир с представители на летящия народ, но не отговаряше охотно на въпросите за тях. Посъветва го да си състави непредубедено мнение, когато ги види, и насочи вниманието си към него самия. Принц Марзак, Гил и Сат Мор също проявиха интерес, учудени от присъствието между тях на чуждопланетен търговец, заради убийството на някакъв незначителен теолог. Когато чу за предполагаемото му участие в заговора, Тарасу изпусна приборите си и се обърна към него.
— Не мога да повярвам, че са постъпили така с вас, без да имате вина! — възкликна тя. — Сегашното ни положение едва ли може да се подобри и няма смисъл да лъжа. Никога не съм ви виждала, нито съм чувала да се споменава името ви или този… Зарал. Станала е нелепа грешка!
Тя развълнувано огледа останалите и Синд не се зае да я разубеждава. Прие съчувствените забележки на сътрапезниците си и разказа случая, оневинявайки себе си за смъртта на Зарал. Не се разпростря върху участието на Братството и описа двамата хораи като обикновени грабители. Хайат, врял и кипял в административните и съдебни бъркотии на кралството, го гледаше с недоверие, но не го изрази гласно. Когато страстите около Синд се уталожиха, Марзак взе думата и обяви, че не е лошо да си изяснят някои неща, въпреки все още непълния състав. Независимо от това справедливо или не, сега те бяха събрани заедно и трябваше да положат всички усилия да победят, за да оцелеят. Тук той не можа да се въздържи и погледна накриво Хайат. Бил се два пъти на губещата страна и надживял последователно двамата Крале на армията си, той сияеше срещу него като живо опровержение на думите му.
— Решенията, както знаете, ще вземаме всички ние, но аз имам право на два гласа в съвета и предният фланг на воините се подчинява само на мен.
Никой не изрази отношение към думите му, което го удовлетвори и той каза по-меко: