— Сега ще си починем, преди да отидем в салона, където ще преценя кой колко струва. В бъдеще не трябва да прекалявате с храната, за да нямате проблеми при тренировките, а после и на Арената.
Този намек определено се отнасяше за Синд и Хайат. Шумът от столове и прибори при ставането им заглуши репликата на управителя, дочута само от Тарасу и Синд, с която той обобщи мнението си за принца.
— Самонадеяно лайно!
Тримата се спогледаха зад гърбовете на Марзак и братята Мор, които вървяха пред тях. Стана ясно, че вече са се оформили две групи, засега слабо враждебни.
— С Драконите ще станем петима, при общо девет гласа е съвсем достатъчно — очерта Хайат започналото разделение.
Тъй като беше единственият запознат с психологията на нечовешката раса, те не оспориха твърдението му.
— Целта ни ще бъде единствено да си спасим кожите, а ако покрай това запазим и тази на Марзак, толкова по-добре за него.
17
След първата обща тренировка се разбра, че най-зле от всички беше принц Марзак, въпреки многото му приказки. За голямо негово съжаление той трябваше да изслуша препоръките на Хайат, както всички останали. Синд беше блестящ, макар че не се стараеше и показа малка част от уменията си. Гил и Сат не впечатляваха, но бяха в границите на добрите постижения. Тарасу, след вчерашните упражнения, се бе изравнила с тях в защитните маневри. Резултатите от стрелбата й бяха най-добри по всеобщо признание и Синд с усилие я надмина с неголяма разлика. Хайат се радваше на нейния успех и се зае с изостаналия Марзак, щастлив да го види унизен по този начин.
— Това е най-добрата армия, в която съм бил досега — доволен каза той на Синд. — Ахорн от Белите е опасен, ако го елиминираме, няма да имаме проблеми, така поне се надявам. Естествено, като избягваме Драконите им. Когато и двете армии бъдат в пълен състав, нашите Крал и Кралица ще се срещнат с техните, след което ще ги видим на запис, а и те ще получат такъв за нас.
— Разузнаване на противника — измърмори Синд.
— Точно така — каза управителят. — Неизвестността е по-лоша и от най-силния противник.
Когато влязоха в трапезарията, завариха разположени на странните си седалки две едри същества, покрити със златисти люспи, по които играеха отблясъци от светлината. През оставените нарочни отвори на облегалките се бяха проточили дългите им и дебели опашки, чиито крайща лежаха и се гърчеха на мраморния под. Главите, обърнати към тях, събуждаха първичен ужас у несвикналите, а такива бяха всички, освен управителя. Той тръгна към масата, разперил ръце в приветствен жест, а останалите спряха на прилично разстояние, като се бореха със страха или отвращението си. Синд беше гледал заснети кадри с дракони в библиотеката, но там те изглеждаха абстрактни и далечни. Впечатлението на живо беше стряскащо. Предните, по-къси лапи, които единият протегна на Хайат, завършваха с подобия на пръсти, увенчани с къси, но остри и твърди нокти. Масивното туловище се изправи с грация и мощ, яките мускули предизвикаха под бронята вълнообразни движения. Разноцветни сияния плъзнаха по люспите, а гъвкавата опашка изплющя и небрежно измести тежкия стол с един замах.
— Приятелю Трирл, безкрайно съм радостен да те видя пак — каза Хайат и се повдигна да прегърне надвисналата над него грамада.
Ръцете му се плъзнаха по дебелата бронирана шия, а лапите на съществото се стовариха върху раменете му. Стиснаха го леко, но скупчената група хора ахна, в очакване да чуе пращенето на чупещи се кости. Нищо такова не се случи и дребният мъж остана невредим. Чудовището го пусна, разтвори над главата му удължената си муцуна с широки ноздри и показа респектиращ комплект дълги извити зъби. Между тях се стрелна яркочервен език, раздвоен на върха.
— Аз също съм доволен, че те срещам, приятелю Хайат — гъгниво отговори драконът.
Произнасяше думите със съскане и шипене, но достатъчно разбираемо.
— Виждам, че Хърл не е пожелал да дойде с теб този път — управителят се отдръпна назад.
— Старият Хърл е изгубил желанието си за приключения, след като едва не беше убит миналия път, и аз доведох племенника си. Надявам се да бъде добър заместник на Хърл, макар и да е отчайващо млад.
Вторият дракон се изправи припряно. В първия момент изглеждаха абсолютно еднакви, както седяха, и беше учудващо по какво Хайат ги различава, но застанал прав, той стигаше до рамото на Трирл и тялото му беше значително по-дребно.
— Аз съм Кокорл — изсъска той и сложи разперената си лапа върху челото. — Нека полетът ви бъде лек, плавен и…
— Това са хора, племеннико, те не летят — прекъсна го Трирл и вторачи огромните си зелени очи в тях. — Той е за пръв път в човешко общество и още не е научил подходящите изрази.