Младият дракон затъпка притеснен на задните си лапи, а отвесните му зеници станаха почти кръгли, като му придадоха значително по-добродушен вид. Напрежението и първоначалното объркване спаднаха, когато Хайат започна представянето им. Хората се осмелиха да пристъпят напред и да докоснат ноктестите лапи, протегнати за човешки поздрав. После всички насядаха около масата.
— Забележително добре владеете общогалактически език — каза Марзак, в опит да заговори непринудено новодошлите.
— При всички важни преговори е станало традиция да се наема преводач от нашата планета Шуист. Ние сме се прославили с таланта си на полиглоти — каза Трирл, поласкан. — А на Шуист най-известен с тези си качества е нашият род. Кокорл, който далеч не е от добрите, предвид възрастта му, владее два главни и пет второстепенни езика. Когато реших да го взема със себе си, се наложи да научи и вашия сиен.
— И кога взехте това решение? — попита Марзак, който знаеше само сиен освен ромийски и беше положил невероятни усилия за това.
— Амии… според мерките за време на Ромиа, да кажем, около тридесет периода — отвърна Трирл.
— Тридесет месечни периода — това прави два годишни цикъла, така ли? — запита принцът.
— Разбира се, че не, ако беше толкова глупав, не би ме придружавал. Имах предвид периода на околоосните завъртания.
— Тридесет ромийски дни са били достатъчни да научи чуждия му човешки език? — попита Синд изумен.
— По-лесен е дори от нашите второстепенни, а и той знае само основата. За да го усъвършенства е необходимо повече време и практика. Още няма нужното ниво, като мен например, но и това ще стане.
— Желая приятен апетит на всички и ярък, несекващ пламък — внимателно произнесе Кокорл.
— Без пламъка, момче, без пламъка! — погледна го с укор Трирл.
— И тъй като вие ни разбирате чудесно, би било добре да разговаряте по-рядко помежду си в наше присъствие на родния си език — каза Марзак.
— Естествено — изсъска Трирл. — Главното изискване на етикецията при преводачите гласи точно това. Мой далечен прародител бил убит на място, защото произнесъл няколко неразбрани от преговарящите страни фрази към придружителя си. Тези преговори били наистина много деликатни, но това е първата и последна проява на нетактичност в рода ни. И да не бяхте го напомнили, едва ли щяхме да проявим споменатата невъздържаност.
Вечерята премина вяло, защото маниерите на хранене на новодошлите, вероятно изискани от тяхна гледна точка, развалиха апетита на всички. Шумното сърбане и преглъщане заглуши напълно разговорите. Големите парчета месо те късаха със зъби, като си помагаха с ноктите. Сосът се стичаше по муцуните им, облизван от раздвоения език със звучно мляскане. Само Хайат, свикнал с техните обноски, се хранеше спокойно. Тарасу се опитваше да не ги гледа, но когато се наложи да потърси подправките и погледът й попадна на Кокорл, блажено ръфащ недопечената си пържола, не можа да издържи. Розови струйки капеха от извитите му зъби и тя усети, че стомахът й се преобръща. Скочи, притиснала устата си с ръка, и изтича навън.
— Нашата Кралица ни напусна съвсем ненадейно, почти нищо не е хапнала — отбеляза Трирл и се уригна продължително. — Не се чувства добре може би?
— Трябваше да направи една важна тренировка точно сега — каза Хайат.
— С принц Марзак — добави Синд, тъй като и принцът напусна тичешком.
— Харесва ми такова усърдие и постоянство — измляска драконът и се залови да почиства зъбите си.
Човъркаше ги елегантно с един от ноктите на лявата си лапа, оставен по-дълъг от другите очевидно с тази цел. Намерените парченца той оглеждаше и изсмукваше с удоволствие. Това занимание накара братята Мор да приключат набързо вечерята си и също да се оттеглят.
— Мога ли да ви поканя в нашето леговище, искам да кажа жилище, да си поговорим след изобилната и вкусна вечерна закуска? Всички вас — подчерта Трирл, въпреки че освен Синд и Хайат не беше останал никой друг. — Ще съм радостен, ако дойде и Кралицата. Бихте ли й предали поканата ми?
— Разбира се — каза Синд, — стига да не е много уморена.
Тарасу не се зарадва особено на идеята за парти.
— Нали няма да ядат повече? Едва ли ще го понеса още веднъж тази вечер — жално каза тя.
— Най-много да пием плодови коктейли — успокои я Хайат. — Е, ще има някоя и друга бисквитка… но никакво месо!
Драконовите зали се намираха близо до трапезарията и оформяха върха на комплекса постройки. Бяха три високи цилиндрични помещения, свързани помежду си чрез проходи и широки арки. Средната зала, в която влязоха, беше по-голяма и се използваше като салон-приемна. В стените имаше множество дълбоки ниши, разположени една над друга чак до куполообразния свод на тавана. Под тях стърчаха издатини, наподобяващи трамплини на басейн, но от солидни каменни плочи. Близо до вратата беше поставена масичка с човешки размери и столове, които не личеше да се използват, защото бяха натрупани върху нея с краката нагоре. До тях стоеше Трирл, скръстил предните си лапи на гърдите.