— Добре дошли! — провикна се той, избута масата в средата на залата и нареди столовете около нея.
— Моят приятел Хайат е бил често на гости при мен и затова се обръщам към вас. Моля, седнете тук и изчакайте Кокорл да ни сервира. Аз ще си позволя да се отпусна като между близки и ви приканвам да направите същото. Схванах се да се влача по пода тази вечер, затова ще се разкърша.
Гънките по гърба му се раздвижиха и плътно прилепналите, незабележими досега крила започнаха да се разтварят. Той ги разгърна в цялото им великолепие, с мощен тласък се отдели от пода и се насочи към една от горните ниши. Въздушното течение разпиля косите на Тарасу и ги запрати в безпорядък около лицето й. Тя отмахна кичурите от очите си, за да проследи обратния полет на Трирл. Реейки се плавно, той кацна на близката до тях издатина и забелязаха, че стиска някаква торба в лапите си. Кокорл се появи с тромава походка от съседната зала, крепейки поднос с чинии и чаши. Положи го на масата и чевръсто подреди съдовете пред тях.
— Направо забравих, че имате крила — каза Тарасу. — В трапезарията не ги забелязах, но там вие и не летяхте.
— Правим го тук, когато сме сами или с хора, поканени от нас, както сега.
Трирл пое подадения му от Кокорл пълен бокал и му връчи торбата. С купичка в едната лапа и чувалчето в другата, той подхвръкна в нишата зад гърба на Хайат.
— Забранено ли ви е да летите в другите помещения? — полюбопитства момичето.
— Освен че са тесни и непригодни, възпитанието не ни го позволява, въпреки че е страшно изморително да си възпитан. И вашите етични норми са същите, доколкото ми е известно.
— В какъв смисъл?
— Ами, например, хората в присъствие на непълноценен индивид се въздържат от действия, подчертаващи недъга му, за да не го потискат. Не бихте се разтичали демонстративно пред човек без крака, осъден да лежи, нали?
— Значи ние, хората, сме инвалиди според вас? — попита Тарасу.
— Само много възрастните, болни или осакатени джорхи са принудени да кретат по земната повърхност. Ние ги обграждаме с внимание и съчувствие, но те са имали все пак моменти в живота си, когато са се носили във висините, докато вие от рождение сте приковани към земята. Към вас съжалението ни е още по-голямо, ако това е възможно.
— Благодаря — измънка тя с половин уста. — Какво означава джорх?
— Хайат не ви ли е казал? Ние сме джорхи и е голяма обида, когато някой се обърне към нас с нарицателното „дракон“, особено ако го смятаме за приятел — поясни Трирл. — Истинските дракони са малобройни изолирани групи, с които един порядъчен джорх избягва да има взаимоотношения. Те са диви, нецивилизовани издънки на народа ни и за съжаление първи са контактували с вас. Така тяхното име е станало обичайно название за цялата ни раса, което е печално. Опасявам се, че са оставили у прадедите ви погрешна представа за нас.
— Представата наистина е неприятна — каза Синд. — В нашите предания драконите са свирепи и кръвожадни. Те отвличат хора и опустошават селищата. Където се появят, всяват страх, омраза и…
— Точно това имах предвид! — подскочи Трирл възмутен. — Погледнете ме, нима приличам на кръвожаден похитител на хора?
Той се изпъчи, размаха предните си лапи и впери пронизващите си очи с фосфорен блясък в Тарасу.
— Н-не — заекна момичето и се отдръпна извън обсега на ноктите му. — Ни най-малко.
— Аз съм културен и благовъзпитан джорх, но когато някой ме нарече дракон, излизам от люспите си в първия момент. — Трирл се укроти и отпи от бокала си — Как ще реагирате вие, ако ви нарекат диваци и канибали?
— Съвсем отрицателно — каза Тарасу. — Вероятно ще се вбеся. В едно нещо съм сигурна — изключително ще се старая да не ви ядосвам в бъдеще, уверявам ви.
— Вие сте приятна и предполагам млада дама, но за нещастие ще имате възможност да видите истински дракон и то много скоро. В Бялата армия е дошъл Грагард, който е абсолютно чудовище — зъл и отмъстителен единак.
Това изявление разтревожи Тарасу, а даже и Синд. Той се опита да си представи какво може да е това създание, което изглежда в очите на Трирл чудовище, но не успя.