— Церемонията беше изпълнена съвършено, Говорителю с Небесата — поклони се Чен и се олюля. — Лъчезарната докосна напитката, приготвена в нейна чест, и удостои низшите си слуги с безценни мигове в селенията й.
— Този презрян човек няма заслуги с жалките си умения — поклони се и Ишанг, — но въпреки неговата несръчност и глупост великодушието й е безкрайно.
След предписаните реплики и поклони, те седнаха удобно.
— Старши братко, въпросите ми са дразнещи като бръмченето на насекомо. Хиляди извинения, но ще съм доволен да узная дали брат Раад ще се присъедини скоро към нас.
— Не ме дразниш, Чен — каза Ишанг, а събеседникът му трепна при грубото нарушение на правилата за водене на разговори след ритуал. — Ние с теб свършихме, сега е негов ред. Той е в контролната кула на Арената от доста време, никой не го подозира и е успял да се добере до залата с пултовете. Остава още малко време, като може дори да не се наложи намесата му.
— Молителят би трябвало да е удовлетворен и смея да предположа, че днес се е изказал в този смисъл — упорито продължи да се придържа към етикецията Чен.
— Изказа се по-гадно, отколкото аз посмях да предположа — изръмжа Ишанг — и след всяка среща с него ми трябва време, за да възвърна самообладанието си. Дори като говоря за това, проявявам излишно вълнение, не намираш ли?
— Променил си се, братко Ишанг — внимателно отговори другият.
— Искаш да кажеш, че съм станал податлив на ненужни емоции като прост селянин и се държа неподобаващо за воин, нали?
— Не съм те виждал такъв досега, старши братко — предпазливо каза Чен, — но и аз откривам в себе си неподозирани неща, от които се срамувам и бих искал да ги изкореня.
— След всички години обучение и усъвършенстване, започвам да си мисля, че съм недостоен.
— Съмненията, излишните колебания и празните размисли са опасни за духа, така както…
— Да, глава четвърта, страница петдесет и втора — Ишанг го прекъсна и рязко стана.
Започна да се разхожда с нервни крачки, междувременно махна резетата и погледна навън, за да се увери, че никой не ги подслушва. Личеше си, че се бори с някаква мисъл, която напира да се излее в думи.
— Спомняш ли си камъка, заради който застраших делото ни? — каза той накрая, като спря обиколките си пред него и извади изпод разтворената си риза безформеното парче скала.
— Изпитвам известно любопитство — призна Чен, зарязал предписанията.
— Жената, която ми е дала живот, е умряла малко след раждането ми и това е останало от нея. Едва ли наставниците са оставили на друг хорай такива сантиментални символи — те са за простолюдието, което познава родителите си, държи на колибата, селото и други окови на свободния дух. На мен обаче ми го даде учителят Санг — моят възпитател в Дома, — когато бях пораснал достатъчно. Обясни ми откъде е и поръча да го нося и пазя при всякакви обстоятелства. Това правех досега, въпреки че не разбрах причината нито тогава, нито после. Знам само, че Санг беше мъдър човек и още не ми е дадено да проумея смисъла на постъпката му.
— Може би това е амулет с голяма първична сила, затворена в него, който те предпазва и увеличава мощта ти — предположи Чен. — На малките деца, бъдещи воини, се отнемат всички предмети, свързани с произхода им, но положително Несравнимата и Неразгадаема в помислите си е искала този камък да остане у теб. Не толкова като вещ за спомен от неизвестната ти майка, колкото като израз на Нейното собствено благоволение, в знак, че разпростира върху теб защитата си.
— Нещо такова ми каза и учителят Санг. Разговорът се състоя отдавна, бях малък и съм забравил доста от думите му, но досега успехът наистина е с мен. Имам чувството, че скоро ще се нуждая от цялата защита, с която Лъчезарната пожелае да ме обгради.
Ишанг замислено поглади грапавата повърхност на камъка.
— Може пък в милостта си Тя да разпростре своето покровителство и върху спътниците ти — Чен преви благоговейно гръб пред статуята почти до пода.
Ишанг също се поклони и остана известно време неподвижен.
— Наближава краят, дано брат Раад успее да направи всичко, както трябва — каза той. — „Хаврия“ играе голяма роля в замислите на Раван. Бих искал да разбера на кого принадлежи този кораб, но това ще стане, след като изпълним задълженията си.