В същия момент в ремонтния док Сервин погледна показанията на уредите и се почеса ожесточено по главата.
— Да пукна, ако знам какво става! — обобщи той ситуацията и побърза да намери началника си.
— Какво е положението с онази каруца „Хаврия“ — посрещна го той в едно от опасните си настроения. — Само не ми казвай, че не можете да откриете повредата! Ако този монах още веднъж дойде да се пули срещу мен, докато аз се чудя как да оправдавам некадърността ви, ще хвърчат глави!
— Не се вълнувайте, господин Фарт, точно затова идвам. Откакто наближиха Тържествата не мога да събера хора в цеха даже за една прилична игра на донгър, обаче…
— Значи играете донгър, вместо да работите? Какво пише в работния ти договор, Сервин? — повиши глас Фарт. — В почти бившия ти вече договор!
— Аз н-не играя — заекна помощникът. — Просто такъв е изразът, с ваше позволение, не че наистина го правим. Исках да кажа, че работниците отсъстват или ако са тук, не си гледат задълженията, въпреки моите нееднократни забележки. Исках да кажа, че…
— Изкарай всички, които са налице — прекъсна го пак Фарт — и до края на смяната искам този проклет кораб да бъде готов.
— Нали точно това се опитвам да обясня, всички системи на кораба работят.
— Успели сте да го поправите? Защо не започна с това, а ме нервираш! Какъв беше проблемът?
— Не знам, господин Фарт — каза след продължителна вътрешна борба изпотеният Сервин.
— Как не знаеш? — облещи се началникът му. — В крайна сметка поправен ли е или не и недей да ме дразниш отново!
— Да, но повредата изчезна преди малко без видима причина, от само себе си — въздъхна заместникът.
Фарт потъна в мълчание, а Сервин хапеше устни и зачака на тръни резултата от усилената умствена дейност, набръчкала челото на Главния контрольор.
— Слушай внимателно — проговори той накрая. — Не пипайте нищо повече и се моли корабът да е в изправност, когато го предаваме. Изкараме ли го на орбита, отговорността вече не е наша. Имам човек в Управление и контрол на полетите и ще го предупредя да пипат внимателно, когато го извеждат. В открития космос спокойно може да се пръсне на парчета, ако иска, малко ме е грижа. И мълчание по този въпрос, разбра ли, Сервин?
— Отлична идея — каза посъживен той.
— Парите, които ще дам на диспечера за услугата, ще ти удържа от заплатата — побърза да охлади възторга му Фарт.
— Разбира се — промърмори помощникът и направи кисела физиономия зад гърба му.
19
Тържествата започнаха и те имаха възможност да наблюдават откриването им по холовизията. Официалната среща между кралските двойки на двете армии стана на следващия ден и всички чакаха с нетърпение завръщането на Тарасу и Марзак. Тарасу дойде угрижена, отиде право в стаята си и се затвори там. Пропусна обяда, без да отговори на Хайат и Синд, които правеха напразни опити да я накарат да излезе. Изгледаха без нея записа на Бялата армия, като обърнаха специално внимание на Ахорн и още по-специално на Грагард, чиято празна очна орбита и изкривена муцуна с опадали люспи от едната страна, наистина бяха зловеща гледка. В здравото му око обаче блестеше неукротима злоба. Тарасу се появи в края на следобедната тренировка и застана до управителя с разстроен вид.
— Видяхте ли на записа Бялата кралица? — попита тя с въздишка.
— Повече ни интересуваха драконите и Ахорн, така че не я огледахме добре — отговори управителят. — Защо питаш?
— Това е моята братовчедка Сарави, заради нея дойдохме тук. Искахме да я заведем обратно в къщи и да отмъстим на Иргут, който я отвлече — каза момичето. — Всичко беше напразно, а Арман и Барс загинаха без полза.
Тя закри лицето си с ръце.
— Това са спътниците ти, убити в галерията? — предположи Синд.
— Да. Днес тя ме увери, че Иргут е имал намерение да я направи своя законна съпруга, въпреки че я отвлече толкова подло. Чакал да получи одобрението на баща си, а ние сме провалили всичко. Тя не знаеше кой и защо я вика в галерията. В писмото, което изпрати Барс, не пишеше нищо, за да не се издадем.
— Не ми звучи убедително — каза Хайат. — Принцът е изпратил бъдещата си съпруга на Арената и не се е постарал да провери дали е невинна.
— Бил е много зле и не е знаел какво прави — отговори момичето. — После тя успяла да говори с него и да му обясни, но вече ни бяха осъдили. Иргут имал план как да я освободи, а тя поставила условие да пусне и мен, с което той се съгласил. Каквото и да стане, няма да си простя, че се намесих в неща, които не разбирам. Причиних само злини на всички мои близки хора.