— Защо Иргут трябва да крои сложни планове, вместо да ви освободи веднага? — попита Хайат.
— Крал Аргам не искал да чуе и дума за това. Смята, че така ще подрони авторитета на кралската власт. Трябва да бъде безжалостен към заговорниците, поне публично.
— Силно се съмнявам в справедливостта на краля, а да не говорим за сина му. Съветвам те, докато не видим признаци, че идеята му е добра, да се държиш все едно разговорът ви със Сарави не се е състоял. За твое добро е — увери я Синд, а Хайат кимна одобрително.
— Щом и двамата мислите така, добре! — тя вдигна глава. — Пропуснах тази тренировка, но довечера ще дойда.
— Трябва да дойдеш, защото утре излизаме на Арената — каза Хайат.
Вечерята премина по-тихо от друг път и си личеше, че мислите на всички са в предстоящия турнир. След като капнаха от умора в салона, Тарасу покани Хайат и Синд за малко в стаята си, защото се чувстваше прекалено напрегната и преуморена, за да заспи.
— Какво смяташ да правиш, ако те освободят? — попита тя Хайат.
— Не съм мислил за това — той беше изненадан от въпроса.
— Не може да нямаш поне приблизителни планове за бъдещето си — настоя момичето.
— Сигурен съм само, че никой няма да ме назначи за управител даже в обора си. Освен да пилея своите и чуждите пари не умея нищо друго, а да се отдам на мирен и съзидателен труд не е в природата ми. Виждате ли ме да продавам риба на пазара или да ровя в пръстта и засаждам семена?
— Оставил ли си някакви средства настрани? Нямаш ли имение, слуги, работници?
— Имам стар, порутен и доста ветровит замък, в който гнездят нощни птици. Земите около него и всичко от покъщнината, което можеше да се носи, съм продал или заложил. Не помня откога не съм плащал на работниците и слугите и ако някой още не е напуснал, сигурно не е съвсем с ума си.
— Бурно си живял — каза Синд, — но поне се биеш добре. Може някой богат благородник да те вземе в свитата си.
— Няма да се намери човек, особено пък богат, на когото да съм склонен да предоставя верността си срещу огризките, които ще ми подхвърля. Имам съвест и гордост все пак, еластични наистина, но само донякъде.
— Едва ли в цялата Империя няма никой, на когото би служил с удоволствие. Не само заради прехраната, а и от уважение.
— Трудно е да уважавам този, на когото съм задължен и трябва да признавам за мой господар. Богатите са отвратителни, а благородниците сред тях са истинска измет. Така е не само на Ромиа, а навсякъде, може да ми вярваш.
— Не съм съгласен — намръщи се Синд. — Дори и всички да са измет, както казваш, поне за един съм сигурен, че е различен — Императорът. Въпреки че той трудно би те приел в свитата си.
— Какво! Ти говориш за Съсухрения звяр ли? — Хайат се заля в смях. — Та той сигурно ръфа хората си къс по къс, ако не му угодят! Ти ме развеселяваш, последното място, където бих отишъл, е в двора на Харамон.
Синд направо онемя пред това кощунство.
— Нашият Император е взискателен и строг, но справедлив! — извика той прегракнало.
— Как не! За пръв път виждам търговец, който да не го ругае заради данъците, с които сваля по седем кожи, и непрекъснато измисля нови. Нали трябва да поддържа армията си от шпиони и главорези.
— Бих ти препоръчал да се въздържаш от подобни изявления — ледено процеди Синд, вбесен не на шега.
— Защо? — огледа се управителят. — Страх те е, че ни подслушват? И сега сме достатъчно зле, но донякъде си прав. Едва ли някой ни мрази чак толкова, че да ни извади от Турнира, където сме атракция, за да ни хвърли в Ямите на Харамон, и все пак е по-добре да не предизвикваме съдбата.
— Какви Ями, за какво говориш? — от изумление Синд забрави яда си.
— Откъде си паднал, че не си чул за тях? Така родителите плашат малките деца, когато не слушат.
— Представи си, че съм бил добро дете и не са ме плашили. Какво искаш да кажеш?
— За рудниците и планетите-затвор поне чувал ли си? — саркастично попита Хайат.
— Бъди така добър да ми обясниш простичко като на невеж чужденец, движил се в кръгове далече от тези неща.
— Шегуваш ли се или наистина не знаеш? — учуди се на свой ред управителят. — Кръговете ти ще да са били доста далечни, иска ми се и аз да съм се движил в тях. И така, както знаят всички освен теб, изменниците, предателите и изобщо враговете на Харамон ги изпращат там. За щастие не съм виждал Ямите отблизо, но разказите са достатъчно ужасяващи. Всички изтънчени мъчения от историята на човечеството събрани на едно място — капеща вода, която пробива черепа на завързания под нея; силни звуци, които пръскат тъпанчетата и разрушават мозъка; заравяне в мравуняци или колонии от други насекоми — представяй си нататък! Персоналът от охраната е подбран измежду наказани войници. Дори те за кратко време излизат от строя с психически увреждания, но никой не си отива оттам, за да разказва. Когато пристигат новите попълнения, старата охрана просто слиза долу — в клетките и катакомбите. Все пак някой е успял да се измъкне, за да се носят тези слухове. Приятно местенце, нали?