— Това са пълни измислици! — Синд беше смаян. — Високопоставените изменници се самоубиват, знаеш ритуала, или умират при съпротивата си. Обикновените престъпници получават присъди на затворническите планети.
— Ти посещавал ли си някоя от тях? — попита Хайат.
— Да — отвърна Синд, след като грижливо обмисли отговора си, за да не се издаде. — Веднъж закарах машини и оборудване. Доколкото видях, условията на живот не са приятни, но не се различават от това, което се показва по холовизията.
— Разбира се — Хайат махна пренебрежително с ръка. — Има подготвени специални места за посещения на лица, които не трябва да си завират носа навсякъде. Нещо като добре почистен преден двор, докато целият боклук е струпан отзад. Видял си витрината им, така да се каже. А как мислиш се изтръгва информация от тези, които не искат да говорят?
— В никакъв случай с изваждане на нокти, нагорещени железа и други дивашки методи — възрази Синд уверено, усетил се в свои води. — Има достатъчно много психофармакологични вещества, които могат да те накарат да кажеш неща, за които даже не помниш, че си мислил някога. Чисто, просто и ефективно. Ами охраната? Как ще затворят довчерашните си другари при изтезаваните? Нелепо е да се говори за тези Ями, пълни с ужаси. Те не са необходими, освен като страшни приказки.
Беше напълно искрен, защото с подходяща комбинация от препарати при точно дозиране и използване можеше да се научи всичко от почти всеки и беше го виждал много пъти.
— Говориш така, като че ли си прекарал живота си в Имперската служба за сигурност, а не в опити да пробуташ залежалата си стока на купувачите — усмихна се добродушно Хайат. — Добре де, съгласен съм, че има по-чисти и съвременни начини да принудиш някого към откровеност, но за Ямите се говори отдавна и упорито, така че явно има зрънце истина в дъното на слуховете. Да предположим, че те са създадени за удоволствие и Императорът прави чести визити, не за да изслушва важни показания или на инспекции, а за собствено и на подбрани гости забавление. Говори се, че можел да се лиши от всичко, но и той е човек, следователно е податлив на слабости. Може би единственото развлечение, което си позволява, е да послуша писъците на някой нещастник, когото да кажем одират жив.
— Не искам да чувам повече тези отвратителни приказки! — Синд беше потресен и готов да се нахвърли върху него.
Тарасу, която досега мълчеше и обмисляше нещо, се стресна от вика му и се намеси съвсем навреме.
— Изобщо не бих предположила, че си способен на такива бурни емоции — обърна се тя към него и се взря любопитно в моравото му от нахлулата кръв лице. — Изглеждаш абсолютно хладнокръвен.
Синд изсумтя през зъби, отдръпна се рязко и застана с гръб към тях. Хайат се обърна към момичето, завъртя очите си в орбитите им и се почука многозначително със свития си пръст по челото.
— Не е хубаво да се карате за глупости, когато имаме толкова други грижи — обади се тя. — Какво каза преди малко, Хайат, че няма къде да се завърнеш ли?
— Така излиза — измърмори той, — а и нямам желание да водя спокоен заседнал живот в пущинаците. Вероятно ще стана разбойник. Досега крадях с подправени сметки, вече ще го правя с оръжие, докато ме хванат пак.
— Малко позабравих това напоследък, но макар и да не съм кралица от Гант, аз съм принцеса от Хонстел. Имам прилично състояние, оставено от майка ми, и тъй като не съм си позволявала капризи досега, предполагам, че е непокътнато. Двамата души, на които имах доверие, вече са мъртви и е време да се погрижа за бъдещата си свита. Приятелството не може да се оцени в пари, Хайат, но ако това не те обижда, предлагам да те наема срещу известно възнаграждение, определено от теб.
— О, Ваше височество — поклони се управителят широко усмихнат. — Само не ме правете свой ковчежник, защото съвсем скоро няма да има откъде да ми заплащате възнаграждението.
— Не се шегувам — погледна го Тарасу. — Ще направя всичко възможно ние тримата да се измъкнем оттук. Когато си тръгна за Хонстел, ще ми бъде приятно да дойдеш с мен.
— Сериозно ли говорите, принцесо? — запъна се Хайат. — Искате да Ви придружа?
— Да, при условие, че не се държиш все едно ме виждаш за пръв път. Ще бъдеш мой телохранител. Впрочем, ти вече си такъв за мен. Ако предложението ти е неприятно или нещо те задържа на Ромиа, можеш спокойно да откажеш. Ще съжалявам, но няма да се разсърдя.