Синд изгледа Марзак, който сви рамене. Докато оправяше бойното си облекло, управителят се шегуваше и изглеждаше спокоен. Трирл му помагаше да нагласи предпазните кори на краката си, после провери щита и оръжието му.
— Ако не бяха пръчиците ти, щях да се уплаша — обърна се към него Хайат. — Жалко, че предсказанието не беше довършено, но щом ми предстои да премеря сили с Грагард, значи вече ще съм елиминирал този пуяк. Съдбата си знае работата.
— Сигурен съм в това — джорхът го потупа окуражително по гърба, но вървеше по-тромаво от друг път и накуцването му личеше.
Когато всички заеха определените им квадрати, силовите прегради се вдигнаха и ги изолираха един от друг. Ъглите на сектора, в който щеше да се проведе двубоят, бяха маркирани със светлинни стълбове, отблясъците от тях придаваха на двамата мъже вътре призрачен вид. Наблюдателите се скупчиха зад сигурното прикритие на преградата, а роптерите свиха обръча си и се спуснаха ниско. След сигнала за начало Хайат и Ахорн се раздвижиха и започнаха да обикалят на прилична дистанция помежду си. Те се разучаваха в очакване някой от тях да направи грешка и да разкрие слабите места в защитата си. Правилата забраняваха докосването на противника, така игнорираха разликата във физическите сили, като даваха предимство на бързината, издръжливостта и точната стрелба. Ахорн беше опитен и бърз, но Хайат не му отстъпваше, затова напрежението нарасна. Двамата бяха отбили по няколко предпазливи проучващи изстрела и постепенно увеличиха темпото.
— Хайат ще победи — Тарасу беше стиснала ръцете си така, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — Трирл не може да го излъже в такъв момент.
Синд виждаше тревогата й, но за съжаление не можеше да каже нищо хубаво.
— Трирл излъга, защото мисли, че Хайат ще умре.
— Какво говориш? — обърна се тя към него с негодувание.
— Не разбирам от предсказания, но изглежда това вещаеше нещо лошо и джорхът не му каза истината, за да го успокои или с друга цел. Надявам се да съм сгрешил.
Силен вик прекъсна разговора им и ги накара да погледнат към биещите се. Превит одве, отпуснал щита надолу и напълно открит, Хайат притискаше корема си, а върху дрехите му разцъфтя кърваво петно. Гривната светеше в плътно оранжево, което означаваше боеспособност III степен със средно тежка рана и наблюдателите спокойно гледаха отстрани, без да се намесват. Ахорн стреля отново и изби бластера от ръката на управителя. Хайат се олюля, когато се наведе да го вземе, но успя да се закрепи на крака.
— Тарасу! — повика я Синд.
Наложи се да извика няколко пъти, докато я накара да се обърне.
— По-добре не гледай повече, той е обречен. Ахорн го е улучил точно където трябва и ще си играе с него отсега нататък. Хайат не е тежко ранен според критериите на индикатора в гривната, който му е впръскал еднократната си доза обезболяващи и тонизиращи вещества. Затова се държи все още прав.
— Не вярвам — тя поклати глава. — Защо не го убие направо?
— Бластерът на Хайат вече няма никаква точност, макар и да не личи отстрани. Ахорн иска да го използва, за да демонстрира майсторството си. Не се подлага на риск и само ще симулира двубой. Хайат ще живее още доста време, като постепенно отпада. Дано поне го довърши, преди медикаментите да престанат да му въздействат, но се съмнявам да се лиши от това удоволствие, а и на зрителите ще допадне.
— Това е гадно! Мислиш, че няма никакъв шанс ли?
— Не.
— Бих предпочела да си тръгна, ако можех — каза тя.
— Знам, и аз бих искал, но сме принудени да стоим тук — кимна Синд, а Тарасу седна в далечния ъгъл, обърната с гръб.
Управителят видимо отслабваше и беше ясно, че вече започва да усеща болките. След него оставаше диря от кървави капки, движеше щита си бавно и на Ахорн ставаше все по-трудно да се преструва, че не може да го улучи. Ако досега Хайат не беше разбрал какво става, вече беше наясно. Той застана неподвижно за миг и се подвоуми, но присвилият го нов пристъп му даде решителност. Отпусна съвсем щита и допря бластера до слепоочието си. Последната част от движението направи, все едно че ръката му беше пълна с олово. Следящият го от контролния пулт разбра целта му и задейства гривната, за да го възпре, но закъсня. Колкото и голяма да беше разсейката на лъча от повредения бластер, на толкова близко разстояние това нямаше значение и с крива усмивка Хайат се повали настрани. Синд не можеше да види добре, но разбра по нахлулите наблюдатели, предшествани от изгасналите ъглови стълбове, че той не е жив. Ахорн изпревари всички и се наведе над него. Когато се изправи, беше разочарован и ядосан.