— Не само можеш, но и ще ти се наложи да го правиш. Приеми усета си така, както приемаш зрението и слуха. Не чувстваш ли нещо по-особено, откакто си тук? Не ти ли е необходима минимална енергия в сравнение с преди?
— Знаеш прекалено много за мен и всички нас. Ще ти отговоря, че си прав. Значи и за това не си ти причина?
— Не — тежко каза Трирл. — Нямам нищо общо. Сега съм донякъде разстроен, въпреки че се постарах да не го покажа. Нуждая се от спокойствие и се надявам, че ме разбираш.
— Извинявай, отивам си вече — Синд тръгна замислен към изхода.
Отказа се от вечеря и си легна направо. Не искаше да вижда нито изпадналия в ужас от загубата на Офицера си Марзак, нито когото и да било друг.
Тарасу беше станала много рано и когато се събраха на масата, тя вече привършваше закуската си.
— Искам да се бия с Ахорн — обърна се тя към киселия Марзак.
Торбичките под очите му и тъмните кръгове около тях говореха, че и той не беше спал много тази нощ.
— В никакъв случай няма да позволя да се уреждат лични сметки в ущърб на стратегията — тросна се той и разтърка челото си. — Ахорн е невредим и те превъзхожда. Не бива да губим хора напразно.
— Не искам позволение, защото не решаваш ти!
— Сигурно не си забравила, че аз притежавам право на два гласа в този съвет и имам последната дума при равен брой гласове. Ще спазим процедурата, щом настояваш, но май няма смисъл.
За голямо разочарование на Тарасу, джорхите и Синд не я подкрепиха. Сърдита и намръщена, тя изобщо не взе участие в обсъждането на следващия ход. Гласуваха преместването на Трирл в позиция за нападение. Нейното мнение не се отрази на резултата и Марзак съобщи решението на Централния наблюдател. Предиобедът премина в тактически ходове от двете страни, а накрая джорхът нападна Ахорн. Схватката продължи до края на деня, въпреки че виещият се над противника си Трирл изглеждаше страховит пред човека долу. Ахорн се предпазваше умело от огнените струи с пет пъти по-големия от обикновено щит, сякаш се беше родил с него. Тарасу призна пред себе си, че самата тя едва ли щеше да се справи. Дори Трирл, като че ли се умори да размахва мощните си крила и все по-често слизаше да си почине. На земята беше тромав, но тъй като точките, в които можеше да бъде засегнат, бяха лоша мишена, при сигнала за край нямаше победител. Джорхът не изглеждаше особено притеснен от това, когато Синд и Тарасу, разкаяла се за глупавото си държание, го посетиха.
— Вече ми се струва, че ще ти е трудно да победиш — не скри Синд мислите си. — Притесних се за теб, а и не само аз.
— Пропусна да споменеш, че той ме улучи в предната лапа — Трирл я протегна напред, за да покаже олющените люспи до сгъвката и засъхналата кафявозелена струйка.
— Не съм забелязал, иначе съвсем щях да се разтревожа. Боли ли те много?
— Рецепторите за болка при нас са така устроени, че скоростта, с която се придвижват импулсите към мозъка, е различна в зависимост от тежестта на поражението. При тази сила на кръвоизлива, той е овладян. Ще ме заболи най-вероятно, когато съм на път за в къщи и то слабо. Тогава ще му мисля — доволно каза Трирл. — Момче, включи холовизора да видим как вървят облозите!
— Интересуват те такива неща, след като вчера изгуби един от приятелите си, ранен си, а утре те чака решително сражение? — възмути се Тарасу.
— Нали ти обясних алтернативните реалности. Когато се опитвам да погледна в тях и с мисълта си пребивавам там, аз виждам Хайат жив и здрав. Дори понякога се срещам и беседвам с неговите аналози, там където присъствуват и моите, естествено. Ти не можеш да направиш това и разбирам донякъде тъгата ти, но не съм в състояние да я споделя напълно. Колкото до сражението, то не ме вълнува, трябва да внимавам само да не получа няколко такива рани, след което ще се наложи да напусна Играта. И естествено, Ахорн да не ме улучи в някой жизненоважен център. Кокорл, има ли нещо ново при залаганията?
— Вече са две към едно в полза на Ахорн, чичо!
— Да знаете, че малко кръв върши чудеса. Вие не сте я забелязали, но зрителите са видели. Ще направя добър удар.
— Ти си заложил пари за себе си? — ахна момичето.
— Че за кой друг? Всичко, което успях да събера — каза Трирл. — Нямате представа колко средства са нужни, за да се поддържа прилично домакинство на Шуист — планетата, на която живея. Трябва да подменя платинените дървета за отдих, старите съвсем са се износили. Винаги, когато поканя повече гости и накацат по тях, треперя да не рухнат. Ковачът, който ми прави официалните дрехи от фини метални брънки, краде от материала, който му давам, и освен това взема двойно по-скъпо от готовото облекло.