— Люспите не са ли ти достатъчни, изглеждат ми здрави и красиви? — огледа го Синд.
— Не мога да ходя полугол, както тук, или да нахлузвам каквато вехтория ми попадне. Общественото положение задължава да се обличаш подобаващо, никой не те пита дали си обеднял, или не.
— Не забелязвам да се нуждаеш кой знае колко от обличане — отбеляза Синд и се взря в тънката като паяжина мрежа, почти невидима сред люспите, която ги покриваше тук-там.
— Това е, защото разсъждаваш като човек, погледни по-широко на въпроса — каза Трирл. — Освен това разноцветно обагрените огнени струи се задържаха на мода и само минералните оцветители за тях ще погълнат маса пари. А трябва да подпомагам и безчет обеднели роднини. В Турнира участвам, както виждаш, далеч не от любов към кървавите битки. Трябва също така да опазвам в тайна пътуванията си до населените с хора области, защото нарушавам няколко закона. Пуснал съм слух, че отскачам до планета родово владение с богати рудни залежи и поддържам лъжата с доста подкупи.
— Влизам ти в положението — каза Синд, който за броени минути събра повече информация за джорхите от наличната в библиотеките. — Надявам се, не мислиш само за пари?
— На Шуист съм известен като мечтател — скромно отговори джорхът. — Взех Кокорл, за да свали издръжката на семейството си от плещите ми и да се занимава с грубите финансови въпроси, но се оказа че и той е непрактичен идеалист като мен. Какво е положението ни, племеннико?
— След като победиш утре, ще имаме около 453 986 ромийски фарга при това ниво на залозите.
— Сам виждаш, какви пари са това? Никакви — заключи Трирл.
— Просто не смея вече да си представя алчен джорх без идеали — саркастично подметна Синд.
— Не ти и трябва, повярвай ми!
— Доколкото разбирам, ти си толкова сигурен в победата си, че се занимаваш с изчисления на парите, които ще получиш? — не се успокояваше Тарасу.
— Сигурен съм толкова, колкото и че ще изгрее това мижаво, студено кълбо, което тук наричат слънце. Да знаете какви слънца съм виждал при пътуванията ми! На Шуист е само едно наистина, но затова пък блясъкът му е несравним, а топлината…
— Извинявай, но ме интересува повече друго — прекъсна го Тарасу. — Нарочно ли се остави да те рани Ахорн?
— Разбира се. Тази малка дупчица е абсолютно нищожна, а ми донесе голяма полза. Кръвта се съсири веднага и ме е яд само, че се орониха няколко люспи, но ще пораснат отново. Човекът Ахорн е бърз, обаче прекалено самоуверен, затова прави грешки. Неопитните хора са предпазливи и ме притесняват повече — те ме изморяват, изнервят и ставам уязвим. Имай го предвид, ако се наложи да излезеш срещу Грагард или другия дракон, а аз ще се постарая това да не ти се случи. Господин Канти и Хайат ще ме подкрепят, защото също са твои приятели.
— Благодаря за загрижеността — каза момичето трогнато.
— Чичо, вече е три към едно! — извика Кокорл.
— Прекрасен повод да ви почерпя, стига сме говорили за неприятни неща — приключи сияещ Трирл и заситни към масичката с напитките.
21
Трирл наистина победи, преди да обявят прекъсването за обяд. Можеше да се каже, че Синд и Тарасу очакваха това и не споделиха радостното оживление на армията си, след като Ахорн беше отстранен. Следващите ходове изведоха на бойни позиции Тарасу и Синд, Сат Мор размени мястото си с Марзак, а отсреща Фейсал изкара Сарави, Грагард и другия си Дракон. Наложи се да обмислят действията си и тези на противника доста стъпки напред, по всеобщо мнение се очакваше масирана атака върху Трирл или Синд, с последваща заплаха на Черния крал. Съвсем неочаквано в ъглите на квадрата, където се намираше Тарасу, запламтяха ярките зелени стълбове. Момичето обърна поглед към Синд, също изпаднал в недоумение.
— Ще атакуват мен. Сбъркали сме в предвижданията си.
— При това разположение на силите е безсмислено, а мислех Фейсал за добър играч — каза Синд. — Идеята не ми изглежда негова, освен ако междувременно не е безнадеждно оглупял.
Зеленият светещ коридор запълзя по диагонал на полето, а в отсрещния му край стоеше Сарави. Лицето й изглеждаше мъртвешко от играещите по него светлини и изражението й не се виждаше ясно.
— Не може да бъде! — възкликна Тарасу. — Значи аз трябва да се бия със Сарави?
— Всичко е наред, не се притеснявай! — извика Сарави.
След като маркировката угасна, тя се обърна и бавно тръгна към изхода. Тарасу се приближи до Синд.
— Сарави е умна, но обикновено разбирам целта й, защото я познавам добре. Този път ме обърка напълно — каза тя. — Както и да е, аз нямам намерение да вдигна ръка срещу нея.