— Тя не е дивачка — скочи момичето, — а има кралска кръв и много добро образование!
— На Хонстел може би е минавало за добро, но тук — едва ли. Аргам никога няма да разреши на сина си да се ожени за момиче от затънтените и бедни крайща на Империята.
— Забравяш, че аз също съм от този изостанал край, значи и аз съм дивачка, така ли? — очите й хвърляха мълнии към него.
— Извинявай, че те засегнах, но какво би казала ти, ако бъдещата кралица на Хонстел не разбира добре езика ви, етикецията я притеснява, предпочита да яде с ръце, спи до леглото, вместо върху него, без чужда помощ не може да си отваря вратите и да прави елементарни неща?
— Разбирам мисълта ти, но трябва да ти кажа, че освен ритуални песни и танци, учехме математика и природни науки, а учителите се стараеха да направят мисълта ни бърза и гъвкава, за да преодоляваме непознатите неща. Когато напуснах Хонстел, всичко ми беше чуждо и ме плашеше. Не успях да включа силовото си легло, преди Барс да ми обясни, и първата нощ на кораба спах до него, триизмерните изображения на холовизията ми изглеждаха живи хора и се учудвах, че не ми отговарят. Сега се справям добре и не виждам причина Сарави да не се е научила да натиска копчетата, които трябва. Тя е отдавна тук.
— Иргут е разглезен и непостоянен. Тя го е забавлявала отначало, но сигурно е започнала да му омръзва. След опита да го убиете заради нея, положително я е намразил. Никога няма да си усложни живота и да дразни Аргам, като я освободи, да не говорим за теб.
— Но той е обещал, когато е говорила с него!
— Значи условието, което е поставил срещу свободата й, е твоята глава. Постарай се да я опазиш и не разчитай на Сарави. Тя вероятно те лъже или са излъгали нея.
— Не искам да слушам повече! — прекъсна го момичето.
— Спирам! Ще се биете с арбалети, а ти си много добра в стрелбата с тях.
— Добра съм и с други примитивни оръжия, използвани на Хонстел.
— Учудвам се защо една бъдеща жрица на Йали е трябвало да овладява бойни умения.
— Това е дошло от древните времена, когато сме почитали само Бога на войната Урс. Тогава варварските пълчища правели набези на юг, като опожарявали селищата и убивали всички по пътя си. Два пъти завладявали и ограбвали столицата Даген, а кралският двор се спасявал с бягство в близките храмове, които тогава разчитали само на своите сили за отбрана. Всички там — от Върховния жрец на Урс до работниците в градината и обора — били първокласни бойци. Нашественик не бил стъпвал в Главния храм. По това време са започнали да почитат и Бога-змия, но култът към него не е бил толкова разпространен. Варварските племена се обединили, преодолели родовите си вражди и отново тръгнали по старите си бойни пътища. Това, което говоря, интересува ли те? — сепна се тя.
— Да, продължавай — Синд беше сигурен, че докато говори, тя не може да се тревожи за това, което й предстои.
— Дагенската армия не могла да удържи силния напор и се разпиляла. Пътят за бягство на тогавашния крал бил отрязан и той се укрил в храмовата крепост на Йали. Варварите я обградили и въпреки отчаяната съпротива на защитниците, влезли в двора. Тогава Великата Незряща завела краля в таен проход, водещ към Подземния дворец. Нашествениците избили неуспелите да се скрият и в яростта си се опитали да разрушат храмовите постройки, но те били строени здраво и почти не пострадали. Кралят останал жив, събрал остатъците от войската си и изблъскал племената обратно на север в планините, откъдето до ден днешен не са се осмелили да се покажат. От благодарност за спасението си владетелят обявил култа към Бога-змия за официална религия. Направил щедро дарение за възстановяване на сградите и заповядал служителите на Йали да изучават древното бойно изкуство на жреците на Урс. Сега варварите са почти унищожени, редом с храмовете на Урс се издигат тези на Йали, но бойното обучение е останало.
— Имаш всички шансове да приложиш уменията си след малко — каза Синд.
— Напълно съм убедена, че няма да се наложи.
Сигналният блок над вратата просветна, забръмча и показа застаналия отвън Трирл.
— Влизай! — извика Тарасу и джорхът се промъкна, свил се одве.
— Чувствам се все едно съм в кутия — заключи той, като се огледа. — Ако пуснете холовизора, ще видите любимия ни Главен организатор на Турнира — Ширъс, преливащ от радост.
— Нямам това желание — промърмори Синд, но го включи.
В момента показваха Сарави в цял ръст, а говорещият заекваше от вълнение.
— Какво казва? — поинтересува се Тарасу.
— Казва, че всички зрители, които са живи и могат да се движат, са се свързали с пунктовете за залагане — преведе Синд в резюме.