Премълча, че залозите се движеха едно към три за Сарави.
— Освен, че ще ми доставиш удоволствие, като победиш, ще ме направиш и много богат — каза Трирл. — Всичките си пари, плюс спечелените вчера, съм заложил на теб, както сигурно се досещаш.
— Кога успя? — учуди се Синд.
— Това беше работата, която трябваше да свърша. Имам доверен човек в града, който се занимава с тези неща и трябваше да му съобщя колко да залага. Досега пръчиците не са ме подвеждали, когато решат да покажат нещо.
— Не е ли нечестно да играеш комар, когато знаеш предварително резултата? — осведоми се Синд.
— Ха! — изсумтя Трирл. — А честно ли е да уреждат залагания и да прибират парите на нещастните хорица, които играят на чист късмет?
Синд се замисли по въпроса и се отказа да променя моралните му схващания.
— Аз ще се облека и отивам направо навън — каза момичето.
Когато Синд и Трирл излязоха от сградата, Тарасу вече беше там. Тя и Сарави бяха застанали в срещуположните ъгли и разглеждаха арбалетите, донесени от униформените служители. Имаше и два колана, със закачени на тях колчани със стърчащи стрели. Синд ги преброи, бяха десет.
Наблюдателят направи знак на хората си да напуснат терена и защитните прегради се включиха.
— Следва ход на Бялата дама — обяви той.
— Какво смяташ да правиш, Сарави, ще стреляш срещу мен ли? — подвикна Тарасу.
Сарави бръкна в колчана, извади стрела и грижливо зареди арбалета си. Не поглеждаше встрани и беше напълно погълната от заниманието си.
— Ти не си на себе си, опомни се! Погледни това съм аз, Тарасу!
Стрелата просвистя до лявото рамо на Тарасу, която инстинктивно беше отскочила вдясно, забравила, че има щит. Синд беше спрял да диша и сега си пое въздух с облекчение.
— Ход на Черната дама — наблюдателят посочи Тарасу.
Тя пусна стрелата си, без да се цели, на метър встрани от Сарави, която само стоеше и гледаше пред себе си. В кратката пауза след всяка серия атаки, Синд се втурна към Тарасу.
— Тя щеше да те улучи в сърцето, ако ти се беше забавила малко! — извика той и я разтърси. — Не прави тези жестове на благородство, а щом не искаш да я убиваш, поне я рани!
— Изглежда ми не на себе си, дали са й дали нещо? — попита тя.
Синд изсумтя и се отдръпна. Следващите атаки се развиха почти по същия начин. Тарасу посрещаше стрелите с щита си и пускаше своите встрани, но не можа да получи отговор от Сарави. Синд разбра, че е безполезно да я убеждава, и остави това на Марзак, който подскачаше около нея бесен от гняв. След шестата поредна серия, Трирл се приближи до Синд и изсъска в ухото му.
— Няма да издържи дълго в този дух. Вярвам в бъдещето, което видях, и не се боя за нея, но ще се умори и може да бъде ранена. Ако не я познавах, бих казал, че прилага моята тактика. Залозите против нея сигурно са се увеличили стремглаво.
— Залозите са това, което най-малко ме интересува — Синд се обърна към полето.
Точно тогава Тарасу стъпи накриво и не можа да отскочи. С неприятен звук от строшена кост, острият подсилен връх се заби в гърдите й. Синд се втурна напред, забравил за бариерата. Отблъскването отговаряше на силата на устрема му и го отхвърли на земята зашеметен. Свитата недалеч от него Тарасу дишаше тежко със свистене, а по устните й избиваше розова пяна. С едната си ръка стискаше стрелата и се мъчеше да я извади.
— Недей, ще получиш силен кръвоизлив от раната! — извика той.
Едва ли го чу, но за щастие силите не й достигнаха и тя отпусна пръстите си. Светлината на гривната й премина досега през няколко цвята и запулсира в жълто. Медицинският индикатор показваше, че раната й е смъртоносна, но само той от положението, в което се намираше, видя това. Тялото й скриваше гривната от полевия наблюдател и той изчакваше сигнал от Контролната кула, какъвто не последва. Сарави се приближи до Тарасу и очевидно много добре разбра какво е състоянието й, защото се усмихна доволно.
— Най-накрая се махаш от пътя ми — процеди тя. — Бих ти прегризала гърлото, но не преди да ти кажа някои неща. Толкова години мълчах, че ще ме е яд, ако умреш, без да си ги чула. Още като си се родила ти, прекрасната кралска дъщеря, баща ти дал обет, с който осъдил и мен да се влача, превърната в сянка, между послушниците в Храма. Вместо да се радвам на светлина и веселие, бях погребана жива в тази усойна дупка. Единственото ми утешение беше, че и ти гниеш заедно с мен. Но дори и там, ти пак беше най-умната, надарена и възхвалявана от всички.
Тарасу се опита да проговори, задави се и думите й заглъхнаха в неясно хриптене. Синд не знаеше езика, на който говореха, но долавяше смисъла на разговора от гримасите на Сарави.