Непрегледан остана само гардеробът до отсрещната стена. На закачалките висяха семпли и непретенциозни костюми, по преградките имаше други дрехи — сгънати педантично и наслагани на спретнати купчини. Бижута и скъпоценни камъни не се виждаха никъде, дрехите до една бяха евтини и неугледни. Долу стояха няколко чифта обувки, а зад тях в дъното се виждаше обемиста пътна чанта с очертания на нещо ръбесто, издуващо я отвътре. С чувството, че ако изобщо има нещо интересно, тук е последният шанс да го намери, тя издърпа чантата навън и я отвори. Ръбестият предмет се оказа голям и прозрачен многостенен съд с неправилна форма, пълен с газ или течност, не можеше да различи добре. Извади го внимателно, при което установи, че никак не е лек, постави го на масата и затърси отвор по него. За нейно учудване не намери нищо подобно, ръбовете и стените бяха гладки, като че ли беше излят изцяло. Загледа се в съдържанието и установи, че течността, или каквото там беше затворено вътре, не си стоеше спокойно, както би трябвало, а сякаш вреше и кипеше. Пластовете се разместваха, усукваха и променяха цвета си, оформяха се странни завихряния, от време на време се мяркаха тъмни сенки и бързо се разтапяха пак.
Изведнъж изпита ясното, но нелепо чувство, че нещо я гледа оттам. В миговете на покой можеше да обхване с поглед цялата вътрешност, виждаше даже ръката си през отсрещната стена и освен течността нямаше нищо друго. Ако това беше някакъв особен вид аквариум, домашният любимец на Раван сигурно бе микроскопично, невидимо с просто око водно същество. Или същества, поправи се тя, защото като че ли я гледаха много очи, всяка капка от течността се взираше в нея с любопитство и омраза. Не можеше да каже защо, но беше убедена, че между нея и излъчваното във всички посоки чувство на изпепеляваща злоба стои само тънката, стъклена на вид преграда. По гърба й пропълзяха ледени тръпки и зъбите й затракаха. Не беше чудно, че липсват отвори, защото странните животни, които търговецът смяташе за нужно да крие и заключва, бяха изключително опасни. Някак си беше сигурна в това. Защо ги носеше със себе си и как ги хранеше, нямаше представа. Може би те бяха редки и скъпи екземпляри, но положително ги пренасяше незаконно.
В този миг чу гласа на търговеца отвън, говореше с някого под прозорците. Скочи и без да иска събори съда. Той падна с трясък от масата, преобърна се няколко пъти и силно се удари в шкафчето. Изтръпнала от страх, Кимори го повдигна и огледа внимателно. Не беше счупен или пукнат, стъклоподобните стени останаха здрави, въпреки крехкия си вид. С облекчение напъха съда обратно в чантата и я сложи на мястото й. Нагласи я горе-долу в предишното положение, затвори гардероба и побягна. Ключът заяде и както и да опитваше, не можа да го превърти. Раван сигурно вече беше стигнал до фоайето. Тя изнесе тичешком кофата, парцала и другите неща и ги хвърли в бившата стая на Арман, която беше най-близо. Върна се обратно и направи ново отчаяно усилие да заключи. Не й се удаде, а стъпките му вече се чуваха в коридора. Огледа се наоколо за скривалище и забеляза големия бюфет във всекидневната. Издърпа ключа от бравата и бързо пропълзя в долната част на шкафа, като притвори вратичката, дърпайки я отвътре.
Пространството беше тясно и трябваше да седи прегърнала краката си, със забита в коленете брадичка, но беше за предпочитане, отколкото Раван да я завари тук с отключена врата на стаята си. Така той щеше неминуемо да разбере, че е видяла онова нещо в „аквариума“. Сега можеше да си помисли, че е забравил да заключи на излизане. Той не беше сам и когато тръгнеше да изпрати гостите си, тя щеше да се измъкне. Стъпките се приближиха съвсем, Кимори притихна и се опита да не мърда изобщо. Имаше още един човек освен търговеца и тя позна по гласа водача на двамата, които я бяха уплашили при предишното си идване. Прашинки и косъмчета се полепваха по ноздрите й и започнаха да я гъделичкат. Не можеше да мръдне, за да ги изчисти, и с мъка се удържаше да не кихне. Сви се още повече, като почти престана да диша.