— Аз не бих поверил толкова голяма отговорност в ръцете на неспособен да се справи човек. Скромността и смирението ти са похвални, Фу, и ме убеждават, че не съм сбъркал. Нека младостта ти не те притеснява — белите коси и бръчките говорят за много преживени години, но не и за мъдрост. Съмненията в силите ти са сигурен белег, че ще издържиш тежкото бреме на този пост. Кой може да прецени по-добре от мен какви качества са нужни за това? Вече четиридесет периода оглавявам не само Съвета на нашата общност Наар, но и Съвета на Старейшините от всички общности на Кин. Въпреки неизбежните грешки, които съм допускал, винаги съм се придържал към повелите на дълга си.
— Да, учителю — прошепна Фу, — но ми е трудно да си представя, че сте грешили някога.
— Съвършена е само Лъчезарната — каза старецът, — а ако съм бъркал, то е било по Нейната воля, за да видя след това ясно правилния път и да не допусна в душата си разяждащия кълн на гордостта. Време е да опознаеш и другата страна на властта, за да бъдеш напълно готов да я поемеш. Моите дни са преброени, дадено ми е да го усетя по Нейната върховна милост, но ще ми стигнат да те подготвя.
Старецът вдигна ръка, за да спре възраженията му, и продължи:
— Знам това със сигурност. Безгрижието свърши, братко Фу, и в малкото време, което ми остава, ти ще бъдеш моя Сянка. Никой не се съмнява в теб, Старейшините на другите общности също те одобряват. Все още мога да променя решението си и да се върнеш към спокойните занимания в библиотеката на Храма, ако ти поискаш. Ще станеш жрец на Сияйната, ще живееш с мира и хармонията на леките си задължения и натрупването на знания. Времето до залез изтича, използвай го за да провериш себе си. Вглъби се и огледай скритите кътчета на душата си, преди да поемеш безвъзвратно по пътя на отговорността, терзанията и съмненията в това, което вършиш.
В стаята надвисна тишина, отмервана от гаснещата светлина на Сарис, която бавно и неумолимо пълзеше към планините. Скоро се скри зад тях и мракът постепенно се сгъсти. Старейшината Ли запали светилника и се изправи, а Фу го последва.
— Чакам решението ти!
— Струва ми се, че част от Вас, учителю, желае да се откажа, защото искате да ме предпазите от трудностите, но тогава ще изгубите уважението си към мен. Аз също ще се презирам за своето малодушие и дори знанията няма да ми донесат удовлетворение. Вече реших!
— Приемаш ли да станеш Кори — Сянка на Водача, — а после Старейшина на Наар и един от осемте Върховни учители на Братството? — каза Ли с дълбок и тържествен глас.
— Приемам! — твърдо и отчетливо отговори младежът, макар че ръцете му потреперваха от вълнение.
— Братко Фу, ти вече си Кори! — Старейшината се пресегна, взе от мангала вече нажежения метален къс, изработен във вид на сложно преплетени знаци, и го допря до челото му.
Въпреки съскането и миризмата на горяща плът, никой от тях не трепна, докато символът на Кори не бе оставен в специален съд, пълен с вода от Свещения извор в Храма. Металът изцвърча и потъна към дъното сред облаци пара. По незащитената ръка на Старейшината и челото на Фу останаха дълбоки рани.
— Сега всеки в общността Наар и в останалите седем общности, когато ги посетиш, е длъжен да изпълнява твоите заповеди и да отговаря на всички въпроси, които намериш за нужно да му поставиш. Ти си Сянката на Старейшината Ли — Водач на Братството! Всичко, което знае той, ще научиш и ти, ще бъдеш неговите очи и уши навсякъде — на един дъх каза старецът и запали снопче ароматични пръчки.
После той седна и внимателно сложи изгорените си пръсти на масичката.
— Кори, ти ще бъдеш отсега нататък и дясната ми ръка — той обърна дланта си към него.
— Да, учителю. — Младежът беше пребледнял, но понесе церемонията стоически.
Сега седеше с каменно лице и се стараеше с нищо да не издава болката си.
— След два изгрева тръгвам към Големия храм в Кейсан, ти ще ме придружаваш — каза Старейшината с нормалния си тон. — Децата на Наар вече имат четири сезона зад себе си и ще трябва да напуснат Възпитателния дом.
Той помълча, загледан в очите на Фу, но те бяха непроницаеми.
— Вторият ти син е в Дома, нали? — попита той накрая.
— Да, учителю — лаконичният отговор беше лишен от чувства.
— Сега ще предадем Децата на Наар на общността Мит, а вместо тях ще получим Децата на Хай.
Старецът замлъкна пак и привидно небрежно зададе въпроса, който го интересуваше: