— Един от нас задължително трябва да остане в кораба — каза Синд. — Редно е това да бъде Тарасу, но ще направим изключение при условие, че тя ще стои под купола. Не трябва да го напускате едновременно и Кокорл да не се отдалечава извън обсега на видимост. Ще носите оръжие, а ако връзката ми с вас прекъсне по някаква причина, започваме веднага да действаме според инструкциите. Не можем да си позволим обичайните спасителни операции, защото сме малко на брой. Щом нямате връзка, се връщате в кораба незабавно!
— Ясно, но защо ми даваш това нещо? — Кокорл подхвърли бластера в лапата си. — Предполагам, че има модели, които вършат по-добра работа от струите ми, но този определено не е от тях.
— Забрави изобщо за струите, освен ако не искаш да си подпалиш маската.
— Наистина! — джорхът изскърца със зъби. — Ето още една основателна причина да я махна по-бързо.
— Засега ще спазваме правилата за безопасност, ще излезе само Кокорл. Хвани колкото можеш птици, бозайници и водни животни, събери яйца и растения. Ето ти чанта за образците, удължил съм ремъците й по твоя мярка.
Джорхът закачи раницата с множество отделения, която му подаде Синд, и тръгна към шлюза пред момичето.
— Всичко това в рамките на един стандартен час и се прибирате — извика Синд след тях.
— Аз няма ли да излизам извън купола? — обади се момичето.
— Когато се върне Кокорл, ако всичко е наред, може да си измиеш ръцете в морето, образно казано. Намокряш си ботушите и ръкавиците и се връщаш обратно, има време за разходки.
Синд седна пред пулта, а двамата тръгнаха надолу по брега към проблясващите контури на временния отвор. Тарасу спря там, Кокорл се измъкна навън и се огледа, а куполът възстанови прозрачната си цялост. Джорхът зацапа в плитчините, наведе се и Синд увеличи образа, за да види какво прави, точно когато той се изправи и напъха в чантата мятащата се риба. Повтори процедурата доста пъти и запълни част от отделенията, като ги затваряше грижливо. Вече беше насъбрал колекция от различни видове риби и покрити с твърди костени плочки ракообразни. Доволен, той закопча чантата, разпери криле и с нисък полет се насочи към скалите, където морските птици мътеха в гнездата си. Там излезе от полезрението му, скрит от каменните струпвания, но се виждаше от мястото на Тарасу и Синд превключи на образа от миниатюрния предавател в шлема й. Картината танцуваше, защото тя се навеждаше да събира черупките, разпръснати наоколо. Нареди й да седне на пясъка и по възможност да не движи главата си, което тя изпълни с неохота.
Нищо особено не се случи в остатъка от часа. Кокорл се щураше, късайки трева, храсти и листа от изкорубените дървета, забили кривите си възлести корени във всеки процеп. Раницата ставаше все по-издута, а джорхът затършува в гнездата. Птиците се виеха около него, без да се вълнуват особено, с изключение на тези, чиито яйца обираше. От време на време докопваше някоя от тях, извиваше й врата и я слагаше в чантата. Беше взел задачата си много присърце и Синд се свърза с него, за да му напомни, че трябва да се връща. Джорхът сграбчи мимоходом една от великанските птици, която го клъвна и тромаво се опита да избяга. Тъй като вече нямаше място в отделенията, а и те не биха я побрали, той долетя, като я държеше в лапите си. Синд активира входа и насочи вниманието си към Тарасу, която изтича към водата. Къпането в скафандър не спада към незабравимите удоволствия, затова тя се прибра с охладен възторг.
Приготвиха от всичко донесено микроскопски препарати за изследване. Освен птиците, Кокорл беше хванал едно дребно животно с кафява козина, дълга гола опашка и извити, стърчащи от муцуната предни зъби. Той заяви, че няма да го яде, каквото и да покаже анализът му и прибра всички образци в хладилния шкаф, като с особено удоволствие нареди птиците. Изследваната растителна маса съдържаше изискваните от синтезатора основни съставки с изключение на някои, необходими в незначителни количества, които щяха да добавят във вид на химикали. За радост на Кокорл, птиците бяха годни за пряка консумация, както и гризачът, но последното съобщение той прие по-скоро като научен, отколкото като гастрономически факт. Рибите и подобните на фуния ракообразни също можеха да се ядат.