— От цялата ни общност, както обясни Главният надзорник на Дома. От градовете на Наар, а някои и от селищата — каза старецът и го изгледа изпитателно.
— Може би тълкувам неправилно чутото, но някои от родителите са укрили децата си и те са издирвани специално. Това е твърде странно, ако е вярно. Какво би излязло от издънките на престъпилите закона и заповедите от Свещения хълм?
— За да тръгнеш против писаните и неписани закони се изискват определени качества, които понякога са ценни и се предават по наследство. Точно укритите намираме и изпитваме грижливо.
— Предполагам, че това са децата на жените-хораи, станали впоследствие съпруги и наложници на обикновени воини, но дори и така те са със смесена кръв, недостойни да станат бъдещия цвят на кастата ни. Малко е да кажа, че съм учуден — каза Фу.
— При селекцията наставниците не са се интересували от чистия им хорайски произход. Това са просто най-добрите от всички момчета в Наар на тази възраст, защото починалото дете е било от мъжки пол.
— Всички момчета!? — Фу не повиши тон, но слисаният израз, с който го произнесе, беше равносилен на възклицание. — Старейшината на Мит знае ли, че има възможвост няколко от питомците, които ще се възпитават в техния Дом, да се окажат без капка хорайска кръв? Може би дори… селяни?
— Като пренебрегна обидата в този въпрос, ще отговоря, че му е известно. Не бих могъл да измамя нашия брат, Старейшината Тоан от Мит. Същото се отнася и за Старейшината Фен от Хай, чиито питомци ще станат Деца на Наар, а после и хораи, с които ще се гордеем, след като приключат обучението си във Възпитателния ни Дом.
— Учителю, ако съм разбрал добре и това се прави отдавна… тогава някои от нас не са истински хораи! — Фу беше объркан и потресен, дори не можеше да го прикрие.
— Разбира се, но нека съсредоточим вниманието си върху подбора — Ли отпи от поднесения му димящ чай.
Той не проговори повече, а и Фу не се осмели да го направи, докато в залата останаха десетте най-издръжливи, схватливи и с бързи реакции момчета. Отпадналите при изпитанията деца отведоха при родителите им и глъчката отвън постепенно утихна. Пред Старейшината поставиха гъсто изписани листове, които той прегледа внимателно.
— Кои от десетте предполагаш, че ще стигнат до края? — обърна се той към Фу.
Младежът посочи три, които му бяха направили впечатление. Едното от тях поразително му напомняше за неговия син и той го определи като вероятният нов питомец.
— Нека погледнем родословието им — Ли придърпа листовете с искрица насмешка в тъмните очи. — Естествено, всичко това е достояние само на Надзорниците, Старейшината, а вече и на теб, Кори. Родителите знаят, че взетите деца ще бъдат изкупителна жертва в Големия храм на Сияйната, където ще направим размяната. За тях те са умрели и няма да има никакви усложнения.
— Разбирам това, но се боя, че ми убягва цялостният смисъл — промълви Фу.
— Въпреки че разменяме питомците си в строго определен ред с другите области, без приток на свежа струя кръв кастата ни ще се изроди. Тя вече се изражда, ако проследим малкото чисти линии, но ти ще се убедиш сам в това, когато ти покажа тайния архив на Дома. От тези три деца, които ти посочи, две са потомци на хораи в малка степен, а едното е син на прости селяни. Можеш ли да отгатнеш кое?
Без да се замисля, Фу кимна към детето, приличащо на сина му.
— Точно така — доволен каза старецът. — Сигурен съм, че то ще издържи всички изпитания и ще бъде прославен хорай на Мит.
Предвижданията му се оправдаха и момчето беше заведено при питомците на Дома, след като подборът приключи.
— Някога това се е случвало рядко, но времената се менят — Ли не му остави време да смеле изненадващите разкрития. — Сегашният Старейшина на Наар и Водач на Братството е само три-четвърти хорай. Бащата на моя баща е бил незначителен воин.
Фу го гледаше така, сякаш високият свод на залата ненадейно се беше продънил и паднал върху главата му.
— Както върви, следващият Водач, ако Небесата те запазят да не ти се случи нещо дотогава — продължи безмилостно Старейшината, — ще бъде наполовина от селски произход, но това няма да му попречи да бъде един от най-великите Водачи, които сме имали. Повече дори от Яин, възродил Братството в предишния му блясък на планетата Кин след Унищожението.
Фу стоеше вцепенен и загубил дар слово. Мислеше, че едва ли има нещо, което да го изненада след чутото досега, но грешеше.
— Такава е волята на Лъчезарната, можеш да се оттеглиш в Храма за размисъл — каза тържествено Ли. — Идва време, когато Тя ще слезе сред нас. Ти, Кори, ще си този, който ще я посрещне като Водач на народа ни. Така казват Свещените книги, така да бъде!