— Да видим кой е Г. С. — каза Доран.
След като постави косъма, машината забръмча за няколко минути и думите НАМЕРЕНО СЪВПАДЕНИЕ се появиха на екрана. Той докосна опцията ПОКАЖИ и се наведе по-близо, а пулсът му се ускори в очакване. Но когато резултатът присветна на екрана, оттам го гледаше собственото му лице, заедно с текста ДОРАН МИЧЪЛ СПОЛДИНТ, ХЮСТЪН, ТЕКСАС: ЗЕМЯ.
— Това е невъзможно! — каза той. — Видя този косъм — не е мой.
— Косата ти била ли е някога толкова дълга? — попита Солара. — Може някой нарочно да е я е сложил тук.
— Не, никога.
— Тогава трябва да приемем, че е твоят генетичен код.
— Но не е.
— Сигурен ли си? — Солара наклони глава и се загледа съсредоточено в него. — Доран — каза тя и го докосна леко по ръката. — Помисли си. Преди много време е имало някого със същата ДНК като твоята. Мисля, че той е изобретил Инфиниума или поне е пипал касата, която баща ти предполагаемо е откраднал, когато от Слънчевата лига са го транспортирали.
Близнакът на Доран? Изводът бе толкова абсурден, че той едва не се изсмя.
— Брат ми го няма вече. Намерихме тялото му.
— Ти видя ли останките?
— Разбира се, че не. Бях на девет.
— Той как се казваше? — попита Солара. — Така и не си ми казвал.
— Гейдж — отговори той. В момента, в който изрече думата, космите по ръцете му настръхнаха. — Гейдж Сполдинг.
— Инициалите съвпадат. Всичко съвпада.
— Не — прошепна Доран. — Това е лудост.
Той поклати глава, отново и отново, без да спира, защото отричането беше единственият начин да пропъди зрънцето на надежда, което се зараждаше в него. Не можеше да си позволи да се надява. Щеше да го боли много повече, когато реалността отново се върнеше. Брат му не можеше да е жив, защото Доран щеше по някакъв начин да го е усетил. А родителите му? Ако другият им син бе оцелял, те щяха да го знаят и нямаше да пазят такава тайна от него.
Солара грешеше. Не можеше да не греши.
Но в този момент вратата на лабораторията се отвори. Гледката, която разкри, преобърна напълно света му.
Рени и Кейн влязоха с кръстосани зад главите им ръце, и двамата водени от разгневен огледален образ на самия него.
Веднага един спомен завладя Доран — един изпълнен с емоции спомен от детството, който той почти беше забравил. Спомни си, че вечерта, когато го грабнаха от леглото му, той лежеше със завързани очи на студения под на някаква совалка и държеше ръката на брат си. Страхът го задушаваше заедно със стария парцал, натъпкан в устата му, но пръстите на Гейдж, стиснали неговите, му даваха сили.
Сега тези пръсти бяха свити около пулс-пистолет.
Доран трябваше да си напомни да диша. Колкото и невъзможно да изглеждаше, Гейдж Сполдинг беше жив и здрав. Но каква част от момчето, което Доран помнеше, бе все още в него?
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Гейдж — прошепна Доран, застанал вцепенен и неподвижен като камък.
Очите на близнака се насочиха в посоката, откъдето прозвуча името му, след което се отвориха широко, и Солара заключи, че и за него срещата е толкова шокираща, колкото и за тях. Той огледа брат си, като без съмнение забелязваше малките неща, по които се различаваха. Кожата на Гейдж имаше леко златистия цвят на човек, който е придобил тена си на изкуствена светлина, а не на истинско слънце, и от ъгъла на лявото му око се спускаше белег като сребриста мрежа. Носеше косата си вързана ниско на опашка, която изчезваше зад широки рамене, почти еднакви с тези на Доран. И двамата имаха същата самоуверено вдигната брадичка, онази, за която й бяха нужни месеци да разпознае като защитен механизъм. Всяко едно от момчетата се взираше в другото с една и съща маска на сдържано удивление, сякаш се страхуваше да повярва на това, което виждаше. Приликата беше невероятна.
Само че този близнак знаеше как да борави с пистолет.
Когато Доран направи крачка към брат си, Гейдж се прицели в него и изрече с несигурен глас:
— Хвърли револвера и не се приближавай. Мисля, че знам защо си тук.
Доран хвърли оръжието на пода и протегна двете си длани напред. Устата му сякаш беше спряла да работи, защото му трябваха няколко опита, преди да проговори.
— Как така си жив?
Гейдж трепна, сякаш въпросът го бе заварил неподготвен.
— Точно както и ти. Излязох от къщата, преди да изгори.
— Но ние те погребахме. Имаше труп.
Гейдж не изглеждаше много изненадан от тези думи. Той отмести поглед от брат си, взирайки се замислено в захвърления револвер, преди да го вземе и да го затъкне в колана си.