Докато тичаше, тя натъпка рудата в джоба си и закопча кислородния си шлем. Ако стигнеше до кораба преди Гейдж, двамата с капитана може би щяха да успеят да го обезоръжат и да освободят останалите. Стигна до въздушния шлюз преди него и затвори вътрешната врата, след това без да губи време се покатери по стълбата към повърхността. С огромно усилие повдигна капака и излезе навън.
И веднага замръзна на място. Пиратите вече бяха там.
Поне пет-шест най-разнообразни совалки бяха кацнали в кръг около „Банши“, чиято свалена товарна рампа показваше, че пиратите са превзели кораба. Сърцето на Солара подскочи и тя се огледа бързо на всички страни, търсейки Касия и капитана. Фактът, че не я беше предупредил по комуникационната система, предполагаше, че пиратите са го пленили.
Или още по-лошо.
Но нямаше никаква следа от екипажа… или от когото и да било.
Гейдж я настигна, но тя не обърна внимание на пистолета, опрян в гърба й и посочи към нощното небе, където далечна луна осветяваше огромния кораб на пиратите, увиснал точно отвъд гравитационното привличане на планетата. Тъкмо щеше да обясни, когато усети една желязна ръка на рамото си и се завъртя толкова бързо, че падна на задните си части. Същата тази ръка изби пистолета от ръката на Гейдж и го запрати надалече.
Въпреки болката в гърба, Солара изви глава нагоре и видя над два метра солидни мускули, облечени в скафандър. Не чуваше гласа на Димаркъс, но видя устните му да се извиват в познатата усмивка — наполовина чаровна, наполовина смразяваща. Те изрекоха фраза, която тя лесно разпозна:
— Здравей, малка птичко.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
На Доран и екипажа им трябваха двайсет минути, за да извадят вратата на лабораторията от пантите й с отвертката, която намериха в едно чекмедже — два пъти по-дълго, отколкото би трябвало да им отнеме, защото шокът от всичко, което Доран току-що бе научил, правеше ръцете му непохватни.
Той не можеше да разсъждава ясно. Вече не разбираше нищо. Майката, която му беше липсвала през половината от живота му, се интересуваше повече от отмъщение, отколкото от собствените си деца. Бащата, когото боготвореше от времето, когато можеше да пристъпва несръчно след него, бе поставил семейния бизнес пред самото семейство. И Гейдж. Мъртвите се бяха надигнали. Всичко това се оказа прекалено много за него.
— Доран — щракна с пръсти Кейн на сантиметри от лицето му. — Събуди се!
Доран примигна и излезе от унеса. Той последва Рени и Кейн по коридора. Не можеше да си позволи мислите му да го разсеят, не и ако искаше да настигне Солара. Тя разчиташе той да запази ума си бистър и нямаше да я разочарова.
— Комуникационната връзка не работи — съобщи Кейн, натискайки копчето на гърдите си.
— Значи някой е изключил системата — каза мрачно Рени. — А единственият начин да се направи това е от пилотската кабина.
Това беше всичко, което Доран имаше нужда да чуе. Той сложи кислородния шлем и тримата се затичаха към въздушния шлюз. Когато изпълзя на повърхността на планетата, беше напрегнат и готов за бой.
Завъртя се в кръг с вдигнати юмруци… и не видя никого.
Объркан, той свали ръцете си, оглеждайки се на всички страни. Леденият пейзаж му се стори съвсем същият, както когато бе тръгнал. Нищо не изглеждаше различно от нормалното — докато не обърна поглед към небето и не забеляза пиратския кораб, чийто хангар се затваряше зад конвой от совалки. Тогава изведнъж разбра и страхът да не загуби Солара и Гейдж го накара да се изправи толкова бързо на крака, че очакваше да се изстреля до луната.
Рени го разтърси силно, като пренасочи вниманието му към „Банши“ и совалката му, все още спрели от другата страна на въздушния шлюз. Краката на Доран понечиха да се затичат, но Рени го дръпна и с два пръста му направи знак Първо ще проверим.
Доран си наложи да се успокои и кимна в знак на съгласие. Пиратите нямаше да оставят нищо полезно като кораб и товара му. Някои от тях сигурно още бяха тук.
Рени тръгна към рампата. Когато стигнаха до нея, Доран надникна вътре и забеляза някакво движение. Той се отдръпна бързо назад, но двамата пирати, които претърсваха товарното помещение, го видяха. Единият извика към другия и след това се затичаха надолу по рампата да проверят какво става.
Сърцето на Доран заседна в гърлото му и той отстъпи назад към Кейн, който напразно се оглеждаше за място, на което да се скрият. Нямаше абсолютно нищо, зад което да застанат.